disco-ballВсички сме ходили по дискотеки и на всички ни е ясно, че без ефектите създадени от различните хитроумни джаджи висящи от тавана, закачени за стените или просто поставени на пода, които създават различни светлини или други ефекти, просто настроението няма да е същото. И ако не най-старото такова приспособление, то поне най-популярното е диско топката.
И така, диско топка или огледална топка или огледало на топка, е приблизително сферичен обект, отразяващ светлината насочена към нея във всички посоки, създавайки  ефекта на въртящи се отблясъци из помещението. Повърхността и се състои от стотици или хиляди приблизително еднакви по големина и форма огледални фасетки.

Може би за някой е интересно да научи имената на хората продуцирали любимите им изпълнители, тук можете да видите имената на творците в сянка, творците които със своя талант изградиха една цяла ера в музиката.

G. PEGORARO---SILVER POZZOLLI,MIKO MISSION,RAY FOSTER
DAVID ZAMBELLI---SCOTCH,FIN,ZY KONTINI,P. LION,SENSITIVE,PORTOFINO,PANORAMA
A. ZANNI / S. CUNDARI---BABY'S GANG,KOTO,MIKE CANNON
ELVINE / TESS---GRANT MILLER,FANCY,TOM SPENCER,MOZZART,PAUL MC DOUGLAS,LINDA JO RIZZO
ROBERTO TURATTI----DEN HARROW,EDDY HUNTINGTON,TOM HOOKER,PAUL LEKAKIS,ALBERT ONE
BERND DIETRICH--SILENT CIRCLE,JESSICA
CLAUDIO CECCHETTO----VIA VERDI,TAFFY,SANDY MARTON,SABRINA,P4F,TRACEY SPENSER,TIPINIFINI
R. LAJOLO---BRIAN ICE,JOE YELLOW,ROY,BODY POWER
G. BORTOLOTTI---ALBERT ONE,PAUL SHARADA,HOT COLD,FUNNY TWINS,STRAVAGANZA,CAPPELLA,CLUBHOUSE
THEO WERDIN---LATIN LOVER,DOUBLE TAKE,DRESDEN CHINA
ANTHONY MONN----FANCY,THE BACK BAG,TWO GIRLS,CARL MAX
MIKE MAREEN---SHIPRA,DJ PROJECT,SPOOKY VOICE,AMADEUS LISZT,SLIZZY BOB,CHRIS EVANS
J. CUBINO--DAVID LYME,KRISTIAN CONDE
DINO MELOTTI----ITALIAN BOYS,SUGAR SHAKE,MAX HIM,CRUISIN GANG,KINKY GO
P. GIOMBINI---GAZEBO,CLESS,RYAN PARIS,NATASHA KING
AXEL BREITUNG---JOY PETERS,MICHAEL BEDFORD,CLIFF TURNER,KREML FLYERS,PRIME TIME,INDRA
RAFF TODESCO---ANTHONY'S GAMES,JIMMY MC FOY,VISIONS,MADIGAN,WISH KEY,TIME,RAM BAND,ARM,GEORGE AARON
SANDRO OLIVA----KEN LASZLO,MARK TOWER ,DANNY KEITH,ARGENTINA ,ALAN ROSS,SWAN
INGO HAUSS---BOYTRONIC,CALL IT HEAVEN,SECRET STAR,MAGIC
ROBERTO "ROBYX" ZANETTI ---SAVAGE,ICE MC,LENA ,CLAUDIO MINGARDI,FRANK RAJA,WILSON FERGUISON
CAY HUME----K.B. CAPS,T. ARK,SINERY,AMANDRAS,TALKIN' FOG
A. MARTINELLI----RAGGIO DI LUNA,RADIORAMA,DR.CATS
MICHAEL VAN DER KUY----LASERDANCE ,ATTACK,PROXYON,CLAUDIA T.,GINA,RYGAR, KOTO
ROBERT FRANTZ---NEW BACCARA,SWEET CONNECTION
MARK FARINA----RADIORAMA,ALAN BARRY,DANNY KEITH,COO COO,ALPHA TOWN ,GIPSY & QUEEN
L. NIKOLOSI---VALERIE DORE,MIKE ROGERS,ANGIE CARE,ALBA,NOVECENTO
DIETER BOHLEN---C.C.CATCH,LES McKEOWN,CHRIS NORMAN,MODERN TALKING,BLUE SYSTEM
KLAUS MUNZERT----SILICON DREAM,MEGA,MANZERATA,DEPARTURE,BANANA MEANCH
ADAMS / FLEISNER---DIGITAL EMOTION ,X-RAY CONNECTION,VIDEO KIDS,GAZUZU,TEMPO RUBATO,Q-MATIC
LUIS RODRIGUEZ---LIAN ROSS,CREATIVE CONNECTION,NORA,ALEXIS
BOBBY ORLANDO---the FLIRTS,ONE TWO THREE,MALIBU ,DIVINE,OH ROMEO, WATERFRONT HOME
GIACOMO MAIOLINI---FRED VENTURA,ROSE,SOPHIE
RUGGERO PENAZZO---CARRARA ,MECCANO
TONY HENDRICK---BAD BOYS BLUE,ROXANNE,VENUS,AIRPLAY,JULIAN,NEIL SMITH
ENNIO MANUEL---MAX HIM,P.J. MARCUS,CRUISIN GANG



 

cassettessup 1 0 Със сигурност много от вас с умиление си спомнят времената, когато треперехме над ценните записи, намерини с много труд, и записани на безценните тогава аудио касети, безценни, защото се намираха само по корекомите и струваха "майка си и баща си", аз лично не съм имал големи затруднения, защото баща ми беше международен шофьор и донасяше от чужбина, главно от арабските държави евтини касети,  главно японски -  "Сони CHF", които май бяха най-разпространени в България.
 
Компакт-касетата  /аудио-касета или просто касета/ е информационен носител върху магнитна лента заimages цифрови или аудио данни.
cassettes_1_0_copyПървата касета е представена от "Филипс" през 1963 година и поради относително ниската цена и възможност за презапис, дълго време /от 1970 до 1994-5/ е най-популярният аудио носител.
Записът се осъществява върху магнитна лента с широчина 3.81 мм. и дебелина от 11 до 27 микрона, която е разделена на две - моно, или четири - стерео, звукови пътечки. Скоростта на въртене при прослушване или запис е равна на 4,76 сантиметра в секунда, има и някой двукасетъчни устройства позволяващи запис със скорост 9,53 см/сек., а в диктофоните, с цел удължаване на времето за запис: 2,38 см/сек.  
Първият касетен формат, използващ /за разлика от компакт-касетата / безконечна лента, е патентован през 1952 година. През 1962 година Ърл Мюнц започнал да произвежда 4 пистови касети, /картиджи/ наречени Стерео Пак /Stereo pak/ за автомобилните касетофони на "Дженерал Мотърс", след две години се появява и първият сравнително масов формат наречен "8-track", поддържан от "Ampex", "Ford",eight_track_tape"Motorola" и "RCA", всички тези стандарти се използвали само в САЩ, Канада и Мексико и излезли от употреба през 70-те.
През 1963 година "Филипс" представила нов формат на касета за звукозапис с търговско наименование "Компакт-касета" /Compact-cassette/.
Опасявайки се от ответните ходове на конкурента "Сони", "Филипс" предпочели да се откажат от лицензни такси за производство на новия носител, което го направил най-масов и евтин.
Преимуществата на компакт-касетите пред 4 и 8 пистовите касети била простия механизъм на възпроизвеждащите касетофони, освен това записът върху американскиявариант ставал със специални, скъпоструващи рекордери, затова въпреки по-лошото качество на звука /поради по-ниската скорост на въртене/ в средата на 70-те години холандската касета се наложила в САЩ.
Масовото производство на компакт-касетите за първи път било организирано в Хановер /Германия/ през 1964 година, на следващата година "Филипс" пускат на пазара и първите музикални касети, а през септември 1966 година те били представени в САЩ.

Касетите по това време били предназначени предимно за диктофони и за управление на машини с ЦПУ и съвсем не били добри за запис и възпроизвеждане на качествен звук, но всичко това се променило през 1971 година, когато "Advert Corporation" за първи път представила касета с магнитна лента на основата на хром диоксид, това кардинално изменили съдбата на носителя, качеството на звука записан върху тях бил много по-добър и довело до появата на първите фабрично произведени музикални касети.
Големият ръст на производство на касети леко позатихнал между 80 и 85 година, когато се появили трите "Ракети носители " на технологията.
1. През 1973 година на пазара на "сeриозна" касетна техника се появила японската фирма "Накамичи" /Nakamichi/, чийто водещи модели станали стандарт за качество на цялата индустрия, разликата вnakamichi1000 качеството на звука между грамофонната плоча и касетата се намалила до приемливо ниво за повечето слушатели. Макар че цената на техниката била недостъпна за масовия sharp777потребител, тя задала посока за развитие, и към 85-88 година производителите на масови марки /Сони, Ямаха, Акай и др./ се приближили плътно до лидера с много по-ниски цени на качествените декове.
2. Някъде между 80 и 82 година започнал разцвета на преносимите радио-касетофони. Традиционните японски производители /Шарп, Хитачи, Санио и др./ владеещи пазара в края на 70-те, се сблъскали с продукцията на тайвански работилници продаващи под американски и европейски марки, това свалило цените драстично, бумът на хип-хоп културата също поддържал пазарът в следващите години.
3. И накрая, но не на последно място, появата през 1979 година на първия преносим плейър на "Сони" - "Sony Walkman" , този първи по рода си персонален възпроизводител рязко увеличил популярността на касетите.
Веднага се появили и агресивни конкуренти на традиционните производители /"BASF", "3M" и др./, това били "Maxell" и "TDK", с производство изключително ориентирано само към направата на касети WalkmanTPS-L2, те бързо завладели пазара в средния и висок ценови сегмент на аудио-касети, като продават, както записани, така и празни носители, наводнявайки пазара с продукти.
В България пазарът на касети дълго време се командваше от чернияпазар и малък внос на руски /тогава - съветски/ и касети на "ORWO" - производител от бившото ГДР. Някъде около средата на 80-те се пръкна и българско приоизводство, това бяха аудио-касетите на завода за информационни носители  "Динко Баненкин" в село Драгор, намиращо се близо до Пазарджик. Всъщност да се каже български е много силно казано, защото наше беше само пластмасовата кутия, която беше изключително зле изработена, чупеше се много лесно и беше нужно да я оставите за 10 минути на слънце, за да получите изключително гротескна скулптора на модерното изобразително изкуство, виж лентата беше на ниво и доколко може да се вярва на слуховете се внасяше от Япония. Но въпреки появата на завода, продукцията му рядко се намираше на свободния пазар, защото беше ориентирана главно към износ за СИВ, на всичко отгоре и цените бяха твърде високи, затова правихме друг номер -  по книжарниците имаше доста аудио касети с приказки и поради някаква причина бяха доста евтини в сравнение с празните , затова избирахме такива с по-дълга лента и купувахме наведнъж по 10 - на бройки, така до някъде скърпвахме положението.
В западните страни продажбите на аудио-касети стига своят връх в края на 80-те, спадът започнал през 1990 година и постепенно, към 2001 година стига 4 % от общите продажби на музикални продукции, въпреки че цената им се задържа, а на компакт-дисковете се повишава значително. 

Дълго време касетата устоявала на дисковете заради автомобилните касетофони, защото не се влияел от сътресенията при пътуването, но с появата на буфериращите компакт-диск плейъри, в края на 90-те, и това предимство отпаднало. 
УСТРОЙСТВО НА КАСЕТАТА: 
Корпусът на касетата има размери: 100,4 х 63,8 х 12,0 милиметра и е направен от пластмаса, във вътрешността се намират 2 ролки с лента с диаметър до 52 мм, разстоянието между центровете на ролките е 42,5 мм, дължината на лентата при 90 мин. касета е 135 метра при дебелина 18 микрона намотана на пластмасова ролка с външен диаметър не по-малко от 20 мм, съдържаща 6 зъба, в които влизат валовете на задвижващият механизъм, и втулка застопоряваща края на лентата към ролката. Между ролките и кутията се поставя пластмасово или хартиено фолио целящо да намали триенето при въртене. Лентата подаваща се от ролката минава през няколко направляващи ролки, задаващи полужението и строго по оста на корпуса.
От горе касетата има 5 прозореца, чрез които се осъществява достъпа до лентата:
1. за изтриващата глава
2. за изключващият механизим при свършване на лентата
3. за главата за запис и възпроизвеждане,
4. още един механизъм за край на лентата, но за другата посока  
5. за придвижващият вал.
В централния прозорец, под лентата, е разположена пружина с меко кече, към което магнитната глава притиска лентата, а под нея има магнитен екран пазещ ролката с лентата от намагнетизиране от четящата глава.
В долният край на касетата има два правоъгълни джоба покрити с пластмасови пластини, които служат за възпрепятстване от случайно изтриване или презапис.stock-vector-vector-compact-cassette-more-vector-illustrations-see-in-my-portfolio-26634826
Но от всичко казано до тук не става ясно какво всъщност представлява самата лента - това е прозрачна полимерна основа покрита с феромагнитен работен слой направен от магнитни метали или оксиди на прах. Широчината и е 3,81 мм, което значи, че широчината на всяка от 4-те пътечки не е по-голямо от 0,66 мм, левият канал е е крайната писта а десният - средната. Първоначално "Филипс" използвали железен гама-оксид  /Fe2O3/на който в последствие по стандарта  IEC било присвоено обозначение "Тип 1", хром диоксидните ленти били "Тип 2", смесените от двата били "Тип 3" а на метална основа - "Тип 4". Лентите от "Тип 4" осигурявали най-голям динамичен диапазон, но за да стане това факт, е нужно да се направи специална настройка на главите, всъщност този вид ленти не се произвеждат от 1997 година насам.
Всяка касета в началото и в края си има бяла или прозрачна не магнитна лента, тя е залепена към основната със специални лепила/ понякога се случваше някой дек или касетофон с мощен двигател и неработещ автостоп да скъса лентата точно на свръзката и я лепихме с лак за нокти/ на бялата лента имаше два червени маркера, които подсказват на автостопа, че лентата свършва и въртенето трябва да спре.
Спомням си, че битуваше мнението, че тази лента е почистваща, но това не е вярно, за почистване има специални касети, чистещи главите от бавно натрупващи се замърсявания, но най-добрият способ си остава чистият спирт и меката кърпа.

Продължителността на касетата е посочена на кутията  в минути, освен най-разпространените - 60 и 90 минутни на пазара имало и 46, 74, 100, 120, 150, та дори и 180 минутни касети, но 150 и 180 минутните се оказали лесни за повреда поради свръх тънката си лента и били спрени от производство. 
180px-ElcasetРазбира се компакт-касетите не били единствената разработка, през 1976 година "Сони" пускат на пазара свой собствен фрмат - Elcaset, това били доста по-големи носители и с по-висока скорост на въртене и били предназначени за стационарни касетофони от висок клас, пазарът обаче останал верен на чедото на "Филипс" и през 1979 година "Сони" се отказали от формата.
В края на аналоговата ера пак от "Сони" пуснали  MiniDisc , а "Филипс" се отчели с цифрова касета - Digital Compact Cassette DCC, която била съвместима с нормалната касета, но форматът се провалил300px-Digital_Compact_Cassette_logo.svg бързо, бързо и производството му било прекратено през 1996 година, МиниДиск издържал няколко години докато не се появили портативните Мп3 плейъри.
Дотук разгледахме приложенията на компакт-касетата като аудио носител, но те имали и приложение и в компютърните технологии като носители на цифрова информация.
През ноември 1975 година 18 експерти се събрали в Канзас - САЩ по инициатива на списание "Байт" за решаването на проблема със скъпите носители на информация за микрокомпютрите. Съвещанието решило, че най-удобната алтернатива ще бъде записите на компакт-касета. Лии Фелсентщайн и Харолд Моч, участници в срещата, веднага написали проект за стандарта, станал известен като "Канзас Сити Стандарт" /KCS/, скоростта при стандарта първоначално бил ограничен до 27 б/сек., но впоследствие била увеличена до 108 б/сек. Домашните компютри от края на 70-ти и началото на 80-те имали вграден интерфейс за връзка с касетофон.
Разбира се като всяко нещо измислено и сътворено от човек касетата си има и предимства и недостатъци, основен плюс на касетата е нейната устойчивост към повреди сравнена с компакт диска, тя е лесна за съхранение, стига да не е близо до източници на магнитно поле. Основен недостатък на носителя е , че той е с линеен достъп, т.е. не позволява свободен и бърз достъп до отделни песни записани върху него, всеки занимавал се с ди-джеинг в ерата на дековете може да удостовери каква мъка е да намериш дадена песен превъртайки напред, назад, разбира се в много модели плейъри имаше разработени системи за автотърсене, които се основаваха на засичане на паузи между песните, но по мои наблюдения в 5 от 10 случая тези системи не работеха много добре или засичаха кратки паузи в песните и спираха по средата на това, което не ти трябва, освен това използването на тези ситема не се преръчваше много, защото износват и лентата и магнитната глава.
Днес в ерата на тоталните цифрови технологии и интернет, е цяло чудо да срещнете някъде работещ касетофон свирещ касети, освен може би в някой автомобил, но мисля, че не беше лоша идеята да си спомним времето, когато чакахме само да излезе нещо ново в музикалните студия, които съществуваха тогава и да ги нападнем.
Спомням си как с 5-ма приятелчета събирахме по 1 лв. и записвахме най-новата компилация и след това цял ден копирахме касети, някак си така се създаваше по-дълбока връзка между нас и музиката, не като сега - просто теглиш от мрежата и я оставяш настрана за по-късно, защото следващата чака да бъде свалена. 
П.П. За всички, които искат да си спомнят миналото в картинки, предлагам един интересен линк:
"Виртуален музей на касетата  - Project C-90" 
vinilНе беше толкова отдавна времето , когато във всяка къща имаше по един грамофон и купища плочи основно на "Балкантон"  - единствената звукозаписна компания в България, по-малко Руски /по онова време - съветски/ и съвсем рядко някоя западна или Югославска /имаше и такава държава навремето/, сдобита на черно, спомням си, че имах една такава, за която по онова време дадох космическите за тогава 30 лв.
1119511030

 

 

 Плочата беше ценна поради факта, че беше забранена в България, е не плочата, а албума, може би по-старите от вас си спомнят за "Пинк Флойд", е, та плочата беше тяхна, а албумът се казваше "The Final Cut" и поради факта, че в една песен от албума се пееше за войната в Афганистан и Брежнев, беше табу в соц лагера, разбира се ценна в нея беше основно музиката, но по-горните факти я правиха още по-колоритна.
Ама аз доста се отплеснах, а исках да ви разкажа за грамофонната плоча.
И така, грамофонната плоча на жаргон - винил или просто плоча, е аналогов аудио носител
представляващ двустранен диск изработен от синтетични материали /първите са били направени от
шеллак - смола, която има отчасти животински, отчасти растителен произход и се добива от
шеллак червенизпражненията на женската гумена въшка. След оплождането й тя се впива в младите клончета на гумените растения (лаково дърво), изсмуква от тях смола, която, като премине през вътрешносттагумена въшка и, излиза във вид на изпражнение, което има характерен оранжев до светложълт цвят./
В края на 19 и почти през целия 20 век, винилът била най-важният аудио носител, евтин и достъпен и удобен за масово тиражиране по способа на горещата щамповка, не влияещ се от електро и
магнитни полета. Разбира се като всяко нещо има и недостатъци - не издържа на температурни влияния и влажност и губи аудио характеристиките си при многократно използване.

За най-старата плоча в света се счита запис направен през 1860 година, открита на 1 март 2008 година в парижки архив и представляваща запис на народна песен, направен от изобретателя  Едуард-Леон Скот де Мартенвил /както се казва последният да затвори вратата, т.е. да пусне 
Едуард-Леон Скот дьо Мартенвил плочата/, с помощта на устройство наричащо се "Фоноавтограф", и представлява 10 секунден откъс от френска народна песен.
В средата на 1877 година, младият американски изобретател Томас Едисон, изобретил и патентовал
Томас Едисон и фонографа устройство, което кръстил "Фонограф",при него звукът се записва на цилиндричен вал, покрит с оловно фолио или хартиена лента покрита с восък. Устройството не получило широко разпространение заради сложността на запис, бързо износващи се валове и лошото качество на звука.
През 1887 година немският инженер Емил Берлинер предложил за записи да се използват носители във форма на диск. Работейки върху идеята си, Берлинер първо построил и изпробвал уред създаден от Шарл Кро от преди 20 години, като вместо хромов, използвал цинков диск. 
Изобретателят заменил валовете с метални матрици, с които можело да се пускат много копия, с тяхна помощ се отпечатвали грамофонните плочи. С една матрица се пускали не по-малко от 500 копия, което значително намалило разходите на производство и съответно цената на продукцията, всъщност това е и
главното преимущество на тези плочи в сравнение с цилиндрите на Едисон. За запис на звук Берлинер
Емил Берлинерразработил специален апарат - рекордер, а за възпроизвеждане създал друг - грамофон, върху който получил патент на 26 септември 1887 година. 
През 20-ти век мембраната била заменена от микрофон, преобразуващ звуковите колебания в електрически.
През 1892 има опити за производство на плочи от ебонит с помощта на стоманени матрици, но това не се наложило поради високата цена на материала и неговата крехкост и скоро бил заменен с композитна маса от шаллак, за който стана въпрос по-горе, така плочите станали по качествени и евтини, което значи и по-достъпни, но и тук за съжаление материалът не бил много здрав и по свойства много наподобявал стъкло.
Такива плочи въпреки всичко се произвеждали до средата на 20-ти век, когато на дневен ред излиза поливинилхлорида или ПВЦ или така наречения и до днес "Винил".
През 30-те години на миналия век плочите се пускали най-често с по един запис на страна и много често
се предлагали на купувачите  по няколко плочи  в една картонен или кожена опаковка, поради сходството
на тези опаковки с фото албумите започнали да ги наричат "record albums" или албум със записи.
Първата дългосвиреща плоча или "Long Play" (LP), била пусната на пазара за първи път през 1948
година от най-големият по онова време производител на грамофонни записи "Columbia".Това било наложено
заради конкуренцията, която се появила в лицето на магнетофонните ленти и  за де се конкурира с тях
и да не се загуби качеството на звучене се появил нов материал - винилът, този продукт дал възможност 
значително да се разшири обхвата на записващата честота от 50 до 16000 хц, като напълно се запази тембъра
на звука, да се увеличи динамичният диапазон до 50 - 57 дб и да се намали нивото на шума.
Появата на електрическите усилватели, позволили да се олекоти иглата и да стане още по-тънка, в резултат
на което се намалила широчината на каналите по плочите и се намалят оборотите на въртене.
През 1949 година "RCA" разработила собствен стандарт грамофонни плочи с диаметър 175 мм. с по-голямо централно отверстие и скорост на въртене 45 оборота в минута. Най-голямо приложение този стандарт намерил в музикалните  автомати, които били разпространени основно в САЩ.
vinylsinglesОсновните формати са: 12 инча/30см/ с 45 об/мин, 12 инча с 33 об/мин, 10 инча/25см/ със 78 об/мин, и  7 инча/17,5см/ с 45 об/мин, много рядко се срещат и други размери: 5, 6, 8, 9, 11 и 13 инча.
В България по времето на член първи най-разпространеният формат беше 12 инча или 30 см с 33 об/мин
В настоящия момент плочи и грамофони не са широко разпространени, изместени от по-удобни и дълговечни носители,  но в определени области те са все още незаменими най-вече за диджейски работи и експерименти, любители на старини, колекционери и маниаци на тема - качествен звук.
Трябва да отбележим, че въпреки дългата история на винила и появата на новите цифрови технологии, е рано да сложим  хикс на грамофонните плочи. По данни на "RIAA", продажбите на грамофонни плочи бележат ръст след 2005 година,  когато достигнаха най-ниската си стойност.
Ами това е днешната приказка мили деца, "Балкантон", ако все още съществува, отдавна не произвежда плочи,
ние отдавна не сме на 18 години, член първи падна отдавна, според някой за добро, според други за лошо,
но грамофонната плоча, била тя от восък, от изпражнения на насекоми, от рентгенови снимки /да, да, не се 
смейте, имаше и такива, домашно производство бяха/ или винил, завинаги ще остане в историята на великите 
човешки изобретения
.

psudonim

Не сте ли сте чудели защо на някои изпълнителите имената  звучат странно, дали не са псевдоними, прави сте, повечето са такива. Тук ще опитам да внеса яснота по въпроса, разбира се това далеч не са всички от които се интересувате,обещавам, че  винаги когато открия нещо ново ще го публикувам тук , така че списъка ще  бъде постоянно обновяван.

A.C. ONE - Alberto "One" Carpani
AGO - Agostino Presta
AIR MAIL - Marcello Catalano
ALBERT ONE - Alberto Carpani
ALAN BARRY - Mauro Farina, Miko Mission,Ryn O'Facchinetti
ALAN ROSS - Massimo Repetto
ALEPH - Giancarlo Pasquini
ALEXIA - Alessia Aquilani
AMADEUS LISZT - Mike Mareen
AMELI - Piero Ameli
ATRIUM - Giorgio Conti
BALTIMORA - Mauricio Bassi (singer) , Jimmy McShane (model died - AIDS)
BEN BRUCE - Martinelli
BIAFRA - Walter "Biafra" Consoloni
BOB SALTON - Domenico Ricchini
BORTOLOTI - Gianfranco Bortoloti
BODY POWER - Chris and Frank (Dancing in the tears) , Paul Bizz and Mark Taylor (Nothing), Fabrizio Rizzolo (singer)
BRIAN ICE - Fabrizio Rizzolo
CAROL KANE - Ivana Spagna
CARRARA - Alberto Carrara
CASANOVA - Maurizio di Iorio
CHECK UP TWINS - Cundari
CHERRY - Clara Moroni
CHIEREGATO - Michele Chieregato
CHRIS - Cristiana Cucchi
CLOSED - Grabiel Tinto
CORONA - Giovanna Bersola and Sandra Chambers (the vocalists) , Olga de Souza Faria (the model)
CREVILLENTE - Giuliano Crevillente
CUNDARI - Stefano Cundari
DA BLITZ - Viviana Presutti (lead singer), Simon Simone (keyboards)
DANNY KEITH - Mauro Farina
DANUTA - Danuta Lato
DAVE RODGERS - Giancarlo Pasquini
DAVID LYME - Jordi Cubino
DAVE SIMON - Giordano Gambogi
DE GAMA - Ezio Zanassi
DEL FARO - Mino Sicilliano
DEN HARROW - Manuel Stefano Carry, Thomas Hooker Beecher, Enrico Ruggeri, Chuck Rolando and Silvio Pozzoli (the vocalists)
DENISE - Clara Moroni
DIEGO - Diego Arnoldi (the model)
DIVIACCHI - Dario Diviacchi
DJ ROSS - Rossano Prini
DOMINO - Alessandra Mirka Gatti
DONNA - Clara Moroni
DOUBLE YOU - Willy William
DYVA - M. Traversoni and R. Calzolari
EDDY HUNTINGTON - Edward Huntington
EIFFEL 65 - Jeffrey Jey, Gabry Ponte, Maurizio Lobina
ERIKA - Erika De Bonis
FANCY - Manfred Alois Segieth (Aulhausen)
FARINA - Mauro Farina
FLORENCE - Marco Faragli, Marino Spagan and Umberto Urzi
FRED VENTURA - Federico di Bonaventura
FUN FUN - Antonella Pepe, Ivana Spagna and Angela Parisi (depending on the song) , Francesca Merola (model)
GARY LOW - Luis Romero
GAZEBO - Paul Mazzolini
GENE RAMONE - G. Monetto
GEORGE AARON - George Aaron Aldighieri
HANK SHOSTACK - Marco Bresciani
HELICON - Eli Conti
HIVOH - Sergio Conforti
IAN LEX - Rino Facchinetti
ICE MC - Ian Campbell
IF - Gentili, Faragli
ITALIAN BOYS - Andrea Mingardi, Max Venegoni, Rosa Fumetto and Mauro Micheloni
YVONNE KAY - Ivana Spagna
J.D. JABER - Gianluca Bergonzi (singer) , Ottavio Bacciocchi (model)
J.K. - Marta Simlat
JIMMY Mc FOY - Antoinne van Tilburg, Walter Bassani
JOE YELLOW - Domenico Ricchini
K. BARRE - Dolce and Toti
KANO - Glen White /тук не е съвсем точно, Глен Уайт е вокал на групата, и то от 1983 година, но по принцип прието е да  се отъждествява с него/ 
KARL OLIVAS - Carlo Oliva
KASSO - Claudio Simonetti
KEN LASZLO - Gianni Coraini
KIM LUKAS - Kim Woodcock
KOTO - Anfrando Maiola
KRISTAL - Al Festa
KRIS TALLOW - Antonella Cesare
L.A. MESSINA - Luigi Fedele and Elio Messina
LAZARUS - Paolo Mazzolini
LEE MARROW - Francesco Bontempi
LINDA ROSS - Clara Moroni
LIAN ROSS - Josephine Hibel
LOVE KILLS - Jan De Cristofano
MAGIC BOX - Tristano De Bonis
MARC B. - Marcel Van Den Belt
MARK FARINA - Mauro Farina
MARK TOWER - Marco Torre
MARTINELLI - Aldo Martinelli
MAX HIM - Roman Trevisani (singer) , Guido Felicani and Florian Fadinger (models)
MIKE MAREEN - Michael Mareen
MEX - Gigi Maini and Daniele Losi
MIKE CANNON - Giorgio Spagna
MIKE HAZZARD - Alberto Bindi
MIKE ROGERS - Marco Zani
MIKO MISSION - Pier Michele Bozetti
MONO BAND - Rene D'Herin
MORGANA - Teresa Bonacina
MORONI - Clara Moroni
MOULIN ROUGE - Matiash Kosi
Mr. ZIVAGO - Massimo Rastrelli
NEWFIELD - Laurent Gelmetti
NORMA SHEFFIELD - Francesca Contini
NOVECENTO - Lino Nicolosi, Pino Nicolosi, Rossana Nicolosi and Dora Carofiglio
NRG BOYS - Marcello Van den Belt
O' GAR - Marco Ongaro
O' RYAN - Rene d'Herin
P. LION - Pier Paolo Pelandi
PAPS N SKAR - Emanuele Cozzi, David Scarpulla
PAUL PAUL - Alberto Signorini in "Burn on the flames" , Jimmy McFoy in "Good times"
PHIL AND STAN - Luigi Vincini
PHIL JONES - Luigi Vincini
PAULA EVANS - Paola Bonin
PREZIOSO - Andrea and Giorgio Prezioso
PRIMADONNA - Stefania dal Pino
QUEEN MARTIN - Enrico Ranalli
R. BAIS - Romano Bais
RAFF - Raffaele Riefoli
RAIMUNDA NAVARRO - Paola Bonin
REEDS - Roberto Buti
ROBERT CAMERO - Ryn O'Facchinetti/Marcello Catalano
ROSE (Discomagic) - Stefania dal Pino in "Magic Carillon"
ROSE (Time Records) - Elena Ferretti
ROY - Ubaldo Zambelli
RUDY & Co. - Rudy Corradi (Dee Jay) , Mario Natale (the vocalist)
RYAN PARIS - Fabio Roscioli
RYVON DJ - Ricardo Novy
SABRINA - Sabrina Salerno
SALVY AND GIULY - Salvy Lauria and Giuly Piva
SAVAGE - Roberto Zanetti
SCOTCH - Vince Lancini (the vocalist) , Fabio Margutti (the keyboards)
SILVER POZZOLI - Silvio Pozzoli
SOPHIE - Elena Ferretti
SPAGNA - Ivana Spagna
STRAGO - Roberto Zanetti
STYLOO- Mauro Farina, Ryn O'Facchinetti
SWAN - Giancarlo Cinelli
T.ARK - Uwe Arkuszewski
TATO - Tato, Tony, Jessica
THE BIG BROTHER - Giancarlo Pasquini
THOMAS - Marcello Catalano
TOM HOOKER - Thomas Hooker Beecher
TOPO & ROBY - Simona Zanini in "Under the Ice" , Antonella Pepe in "Set on Fire"
TURATTI - Roberto Turatti
VALENTINA - Barbara Maniscalch
VALERIE DORE - Dora Carofiglio (the vocalist) , Monica Stucci (vocal and model)
VANESSA - Clara Moroni (the vocalist), Piera Biagi (the model),
VANNI G. - Vanni Giorgilli
VERONICA SALES - K.J. Wainwright
VIA VERDI - Remo Zito , Antonella Pepe (female vocals)
VIRGIN - Clara Moroni
WHIGFIELD - Annerly Gordon (the singer) , Sannie Charlotte Carlson (the model)
WHISH KEY - Massimo Berti
ZAFRET - Fulvio Zafret
ZANNI - Alessandro Zanni

ilgrayФактически историята започва доста по-отдавна отколкото някои смятат, още през 1870 година едновременно във Великобритания и САЩ някои експериментират с машини произвеждащи изкуствени звуци, но за пръв в начинанието се счита  музикалния телеграф, създаден от Илайша Грей през 1876 г. Този инструмент се появява по времето, когато Грей работи върху своя проект за телефон (независимо от Александър Бел) и представлява по-скоро страничен продукт от явленията, на които изобретателят се натъква по време на работата си.

Той установява, че чрез вибрираща електромагнитна верига може да се генерира звук и на практика създава един елементарен осцилатор с фиксирана честота. Музикалният телеграф използвал няколко такива вериги, настроени по начин, който създава тонове с различна височина. Сигналът на инструмента се предавал по телефонна линия, а по-късно Грей създава и опростен модел на високоговорител. Изобретението на Грей има доста сходен вид със съвременните синтезатори, но следващите модели синтезатори, създадени в началото и средата на XX в., следват доста различна концепция, по-близка до изчислителните машини, отколкото до музикалните инструменти. Много от тях не били предвидени за непосредствено изпълнение на музикални партии. Вместо това те трябвало да бъдат програмирани.
На тази възможност за свирене не се обръщало особено внимание, но това се променя през 50-те години на 20-ти век, когато в
200px-RCA_original_logo
 
През 60-те години започва разработването на синтезатори, които имат както сериозни възможности за звуков синтез, така и средства за изпълнение в реално време. Най-разпространената концепция по това време е модулния синтез, при който синтезаторът представлява набор от отделни модули за генериране и обработка на звук. Пътят на сигналъ през модулите се определя чрез свързване с кабели на техните входове и изходи. Настройването на тези синтезатори за определен тембър е сложен и продължителен процес, но въпреки това по-прост от похватите, използвани при техните предшественици. Освен това те са значително по-компактни (но все пак доста големи според съвременните разбирания) и доста по-близо до представата за музикален инструмент, който може да намери място в популярната музика.
moog_1_s
През 1970 г. Робърт Муг,който експериментира в тази насока от 16 годишен създава нов вид синтезатор без модулен дизайн и с вградена клавиатура. Аналоговите схеми остават същите, но свързването между модулите е вътрешно и възможните промени в пътя на сигнала през тях се осъществява чрез бутони и ключове. Въпреки че инструментът не е толкова гъвкав, колкото модулните синтезатори, той е доста по-лесен за употреба, значително по-малък и преносим. Първият синтезатор от този тип, "Minimoog",става изключително популярен и продава над 12 000 броя. "Minimoog" също така повлиява дизайна на почти всички следващи видове синтезатори.
250px-Minimoog

Миниатюризацията на електронните компоненти и интегралните схеми позволяват на аналоговите синтезатори да се превърнат в леснопреносими компактни музикални инструменти, което ги прави подходящи не само за студийна работа, но и за изпълнения на живо. Скоро те се превръщат в обичайна част от инструментариума на популярни групи и изпълнители. Интересно е да се отбележи, че в аналоговите синтезатори от първо поколение най-често е въплътена идеята да се възпроизведат тембри на вече съществуващи акустични инструменти - струнни, духови, пиано и т.н. Едва в началото на 90-те години, когато фактически аналогови синтезатори не се произвеждат, уникалността на техния звук започва да се цени самостойно, нещо повече - постепенно се издига в култ, води до създаване на множество нови стилове и оказва влияние във всички сфери на модерната музика. Реакцията на производителите са т.нар. виртуални аналогови синтезатори (Virtual Analog), които по цифров път моделират старите схеми на синтез, по същия начин позволяват контрол в реално време на всички параметри на звука и чрез новите технологии разширяват възможностите - с MIDI, увеличена полифония и т.н
Цифровите синтезатори използват техниките на цифрова обработка на сигнали (DSP - Digital Signal Processing), за да генерират звук.
Ранните цифрови синтезатори използват прости цифрови вериги, реализиращи адитивен синтез и честотна модулация - техники, които са твърде сложни и скъпи за изпълнение с аналогова техника. Вълново-табличния синтез и физическото моделиране стават 
sinklavier
възможни по-късно с напредването на технологията и повишаването на изчислитлната мощ на цифровите процесори. Един от най-ранните цифрови синтезатори е Synclavier. Създаден през 70-те години, този синтезатор използва FM синтез и семплиране, работи със семплираща честота от 100 kHz и съхранява 
mj
системна и изпълнителска информация на магнитно оптични дискове. Цената на инструмента по това време е над $200 000, но въпреки това се продават стотици бройки. Сред някои от най-известните изпълнители, притежавали или ползвали Synclavier, са Майкъл Джексън, Франк Запа, Хърби Хенкок, Дженезис и др.
Основно предимство на цифровите синтезатори в сравнение с аналоговите е възможността за полифония. При аналоговата техника се налага използването на копие на цялата синтезираща електрическа верига за всеки допълнителен глас полифония. На практика за всеки глас е необходим отделен синтезатор, въпреки че в повечето ранни полифонични аналогови синтезатори този факт е прикрит зад единен контролен интерфейс. Това превръща ранните полифонични аналогови (Yamaha CS-80, Moog Polymoog, Oberheim Four-Voice) синтезатори в
yamaha
много скъпи, сложни е тежки инструменти. С цифровата техника, от друга страна, става изключително лесно и ефективно реализирането на многогласни и дори мултитембрални инструменти.
Взаимодействието и синхронизацията между различни синтезатори и други електронни инструменти стават 
MIDI7
по-лесни с появата на протокола MIDI (от английски - Musical Instruments Digitial Interface) през 1983 година, който дефинира специфичен формат на обменяните съобщения, вида на свързващите кабели и конекторите. Той бързо се превръща в стандарт и става почти задължителен за съвременните електронни музикални инструменти и модули. Обичайно е компютърните звукови карти да имат MIDI интерфейс или да могат да получава и предават MIDI съобщения чрез USB порт (при по-новите платки).
Първите софтуерни синтезатори се зараждат по времето на академичните изследвания в областта на цифровия аудио синтез в средата на миналия век, но остават без особено практическо приложение. В тези ранни програми музиката се кодира във вид на перфокарти, описващи отделни звуци или цялостен аранжимент. След преобразуване на цифровите сигнали в аналогови, крайният резултат от синтеза се записва на лента и едва тогава може да бъде чут.
Днес, когато изчислителната мощ на компютрите позволява аудио синтез в реално време, софтуерните синтезатори са едни от най-популярните и достъпни синтезатори въобще. Разнообразните техники за обработка на цифрови сигнали позволяват създаването на акуратни емулации на физически акустични инструменти или на електронни звукови генератори.
В заключение можем да обобщим, че целият този високо технологичен продукт с дълга история, води до огромен скок в начина на свирене и звучене, особено на поп музиката, цели стилове и течения, които са основани върху инструмента не биха съществували, и до днес бихме слушали популярни песнички в стил "Елвис Пресли".

 

 

dj-orange
В наши дни професията на диджея е известна и  уважавана, всеки е наясно какво е това
диджей, но е имало време, когато тази дума  липсвала в езиците по света.
1906 год. се счита за рождения ден на диджея.
В коледната вечер Реджиналт Фесенден за първи път излъчил не кодирани радио сигнали
- музика и реч.
 
 
 
За първи път думата "диск жокей" е използвана от американския коментатор  Уолтър Уинчел.
Уолтър променил термина "discjockey" ( комбинация от думите "диск", която засяга грамофонните плочи, и "жокей", която значи машинен оператор ), този термин бил произнесен по адрес на водещия в този момент - discjockeysmartinblockwnew Мартин Блок, първият диджей, който ще стане звезда. По-късно това словосъчетание е съкратено до сегашното "DJ", от което се появява ново производно "dj-ing" т.е. работата на диджея.
През 40-те години радиото оказва влияние  на клубовете, виниловите плочи постепенно изместват  живите музиканти от клубовете и танцовите площадки.
през това време в САЩ от доста време се използват музикални автомати, свирещи плочи, но техниката е неспособна да разбере желанията на танцуващите да слушат само определени песни, затова  нощните клубове започват да наемат хора да се грижат за това.
Така се появяват клубните диджеи.
За първи път терминът "дискотека" е бил използван през 1947 година.
Това бил нощният клуб  "Whiskey-A-Go-Go" работещ в Париж. Словосъчетанието "discotheque"
произлиза от френски и значи "нощен клуб, където музиката е от грамофонни плочи".
Терминът започва да се използва от всички клубове от Европа и САЩ.
В края на 40-ти и началото на 50-те подобни заведения бързо добиват популярност, количеството им бързо расте, с whiskeyagogo времето терминът   "discotheque" се съкращава до думата "disco".
В средата на 50-те, американските радио диджеи, пускат предавания с непрекъсната музика. Затова наемали музиканти  (обикновено барабанисти) за да запълват паузите между песните, които се получавали при смяната на плочите. През 1955 година Боб Касей, представя първата система на сдвоени плейъри, имаща възможност за бързо превключване, така пред  диджеите се появява възможност да представят хит паради, като пускат само фрагменти от песните, един от тях е топ 40 на САЩ.

francis79През 1969 година Френсис Грасо показал на света какво е микс. Франсис, който се счита за баща на диджеинга, пръв слива две песни по метода на съвместима скорост бит в бит, той се научава да контролира с палеца си скоростта на едната плоча. Разбира се без тренировки, това никак не било лесно. Франсис обучил в миксиране и други диджеи, след това в САЩ започнали да откриват школи за диджеи, в тях, за да се обучават в изкуството на миксиране, идвали не само американски водещи, но и диджеи от цяла Европа.
При смесването бит в бит , Франсис Гросо забелязал, че това действие може да влияе на тоналността, но най-доброто изобретение на това време  така нареченият "scratch" (драскотина) GrandWizardTheodore
представил ди-джей Гранд Уизард Тиъдър през 1976 година. Този ефект се появил случайно в резултат на драскотина по плоча и станал добър ефект и неотменим атрибут на хип-хопа.
В професията диджеи се появило ново направление - хип-хоп диджей.
Както разбрахте, от казаното до тук , техниката била твърде примитивна и значително усложнявала работата на диджеите, но трябва да отдадем заслуженото на фирмите производители, които работели в тясно сътрудничество с водещите.
В края на 70-те се появили първите винилови плейъри с мишпултове. Първия професионален Technics_SL1200MK2такъв, снабден с питч контрол (плавен контрол на въртенето) бил Technics SL1200, по-късно моделът имал много модификации, но и досега се смята за най-добрия.
Работата с много плочи създавал неудобства на диджеите. Нужни били готови сборници на различни хитове и разбира се те се появили.
През 1977 година в Ню Йорк било основано студиото целящо да облекчи работа на водещите, това било  "Disconet Program Service", първият сборник бил пуснат през октомври 1977 година. За времето на съществуването си (от 1977 до 1990) студиото всеки месец пускало нова програма съставена от ремикси и миксове, тиража бил малък и предназначен само за диджеи, така било положено началото на студийния диджеинг.
Едно от последователите на  "Disconet" била студиото "DMC" (Disco Mix Club) от Великобритания, започнало работа през col_dmc8602_a 1983 година, те също издавали ежемесечни сборници с надписи : "DJ MEMBERS ONLY". В проекта им участвали професионалисти от цяла Европа.
Студийните миксове добили голяма популярност, както в средите на диджеите, така и сред меломаните, големите звукозаписни студия (ZYX, Max Music) наемат ди-джеи за записи на серийни продукции с голям тираж, които се продават много добре, диджеите станали световни звезди.
Роденият в началото на 80-те в клуб "Chicago" стил хаус, в средата на 80-те в САЩ и в края на 80-те в Европа постепенно измества традиционното диско, по същество хауса е диско с електронни перкусии, с частично или пълно отсъствие на вокали. Световноизвестният холандски водещ  Петер Слагхус - Хитхаус, записва собствен релийз: "Jack to the sound of the underground", песента има голям успех и достига до 14 място в хит чартовете на Великобритания. Постоянно повтарящата се фраза: "Jack to the sound of the underground", станала толкова популярна, че и до сега се използва от различни водещи в техните продукции в качеството си на семпъл. 
Хауса станал основа за развитие на нови стилове и направления  в началото на 90-те. Появили се  Acid, Hip House, Rave, стилът техно се променил и станал по-твърд. В наши дни много от стиловете са модернизирани, появиха се съвсем нови неща, измени се и подхода към техниката на миксиране, но основа на всички съвременни стилове се явява клубната музика на диджеите.
 
Автор:   cd-info for http://discomixes.ru
 
" type="application/x-shockwave-flash" width="425" height="344">" />

Подкатегории