За най-старата плоча в света се счита запис направен през 1860 година, открита на 1 март 2008 година в парижки архив и представляваща запис на народна песен, направен от изобретателя  Едуард-Леон Скот де Мартенвил /както се казва последният да затвори вратата, т.е. да пусне 
Едуард-Леон Скот дьо Мартенвил плочата/, с помощта на устройство наричащо се "Фоноавтограф", и представлява 10 секунден откъс от френска народна песен.
В средата на 1877 година, младият американски изобретател Томас Едисон, изобретил и патентовал
Томас Едисон и фонографа устройство, което кръстил "Фонограф",при него звукът се записва на цилиндричен вал, покрит с оловно фолио или хартиена лента покрита с восък. Устройството не получило широко разпространение заради сложността на запис, бързо износващи се валове и лошото качество на звука.
През 1887 година немският инженер Емил Берлинер предложил за записи да се използват носители във форма на диск. Работейки върху идеята си, Берлинер първо построил и изпробвал уред създаден от Шарл Кро от преди 20 години, като вместо хромов, използвал цинков диск. 
Изобретателят заменил валовете с метални матрици, с които можело да се пускат много копия, с тяхна помощ се отпечатвали грамофонните плочи. С една матрица се пускали не по-малко от 500 копия, което значително намалило разходите на производство и съответно цената на продукцията, всъщност това е и
главното преимущество на тези плочи в сравнение с цилиндрите на Едисон. За запис на звук Берлинер
Емил Берлинерразработил специален апарат - рекордер, а за възпроизвеждане създал друг - грамофон, върху който получил патент на 26 септември 1887 година. 
През 20-ти век мембраната била заменена от микрофон, преобразуващ звуковите колебания в електрически.
През 1892 има опити за производство на плочи от ебонит с помощта на стоманени матрици, но това не се наложило поради високата цена на материала и неговата крехкост и скоро бил заменен с композитна маса от шаллак, за който стана въпрос по-горе, така плочите станали по качествени и евтини, което значи и по-достъпни, но и тук за съжаление материалът не бил много здрав и по свойства много наподобявал стъкло.
Такива плочи въпреки всичко се произвеждали до средата на 20-ти век, когато на дневен ред излиза поливинилхлорида или ПВЦ или така наречения и до днес "Винил".
През 30-те години на миналия век плочите се пускали най-често с по един запис на страна и много често
се предлагали на купувачите  по няколко плочи  в една картонен или кожена опаковка, поради сходството
на тези опаковки с фото албумите започнали да ги наричат "record albums" или албум със записи.
Първата дългосвиреща плоча или "Long Play" (LP), била пусната на пазара за първи път през 1948
година от най-големият по онова време производител на грамофонни записи "Columbia".Това било наложено
заради конкуренцията, която се появила в лицето на магнетофонните ленти и  за де се конкурира с тях
и да не се загуби качеството на звучене се появил нов материал - винилът, този продукт дал възможност 
значително да се разшири обхвата на записващата честота от 50 до 16000 хц, като напълно се запази тембъра
на звука, да се увеличи динамичният диапазон до 50 - 57 дб и да се намали нивото на шума.
Появата на електрическите усилватели, позволили да се олекоти иглата и да стане още по-тънка, в резултат
на което се намалила широчината на каналите по плочите и се намалят оборотите на въртене.
През 1949 година "RCA" разработила собствен стандарт грамофонни плочи с диаметър 175 мм. с по-голямо централно отверстие и скорост на въртене 45 оборота в минута. Най-голямо приложение този стандарт намерил в музикалните  автомати, които били разпространени основно в САЩ.
vinylsinglesОсновните формати са: 12 инча/30см/ с 45 об/мин, 12 инча с 33 об/мин, 10 инча/25см/ със 78 об/мин, и  7 инча/17,5см/ с 45 об/мин, много рядко се срещат и други размери: 5, 6, 8, 9, 11 и 13 инча.
В България по времето на член първи най-разпространеният формат беше 12 инча или 30 см с 33 об/мин
В настоящия момент плочи и грамофони не са широко разпространени, изместени от по-удобни и дълговечни носители,  но в определени области те са все още незаменими най-вече за диджейски работи и експерименти, любители на старини, колекционери и маниаци на тема - качествен звук.
Трябва да отбележим, че въпреки дългата история на винила и появата на новите цифрови технологии, е рано да сложим  хикс на грамофонните плочи. По данни на "RIAA", продажбите на грамофонни плочи бележат ръст след 2005 година,  когато достигнаха най-ниската си стойност.
Ами това е днешната приказка мили деца, "Балкантон", ако все още съществува, отдавна не произвежда плочи,
ние отдавна не сме на 18 години, член първи падна отдавна, според някой за добро, според други за лошо,
но грамофонната плоча, била тя от восък, от изпражнения на насекоми, от рентгенови снимки /да, да, не се 
смейте, имаше и такива, домашно производство бяха/ или винил, завинаги ще остане в историята на великите 
човешки изобретения
.
НачалоПредишна123СледващаКрай

Вие нямате права да коментирате!