thewallБританската банда „Пинк Флойд“ предрече падането на стената, която десетилетия разделяше Европа, създавайки един от най-успешните си албуми - "Стената".
Приветстван от критици и фенове той е разглеждан като класика в рока. Всъщност това е последният албум на бандата, в който участва Ричард Райт преди завръщането му през 1987. Докато са записвали легендарните парчета, Роджър Уотърс е засилвал натиска си върху групата, като е искал почти пълен художествен контрол, създавайки дрязги и голямо напрежение. Въпреки това, тавата става супер успешна, продава почти 30 милиона копия по света и е един от най-добре продаваните албуми на 80-те. Само в САЩ са реализирани повече от 23 милиона копия. "Стената" достига номер 1 в чарта на Билборд за албуми отвъд океана, където остава за 15 последователни седмици, и не се оттегля от там цели 2 години. В родната си Великобритания обаче албумът достига едва № 3.
"Стената" е записван в четири студия за осем месеца, минавайки през доста перипетии. Роджър Уотърс споменава в радиошоуто "In the Studio with Redbeard", че всички проблеми произтичали от английските данъчни закони, налагащи финансови ограничения. Според Уотърс „щяхме да го запишем в Лондон, после преживяхме изключителен неуспех. Бяхме вложили много пари в една компания (Norton Warburg) в Лондон, която трябваше да ги инвестира и така нататък, но за съжаление, вместо това ги откраднаха. Откраднаха ги по такъв начин, че въпреки това трябваше да платим данъци за тях. Таке, че пет години след "Тъмната страна на Луната", бяхме съвършено оскубани. Тъй като разполагахме с тази основа за албум, която изглеждаше добра, неохотно решихме да заминем да осъществим записа в южна Франция. Признах, че причината да запишем албума във Франция беше чисто и просто заради страха ни да останем без пукната пара“, разказва Уотърс.
По време на записите Уотърс чувства, че Ричард Райт няма особено голям принос за развитието на групата и разпорежда той да напусне, след като албума е завършен. По това време Райт е пристрастен към кокаина, което може и да е играло роля за уволнението му. Уотърс твърди, че Дейвид Гилмор и Ник Мейсън са подкрепяли решението му да уволни Райт, но през 2000 година Гилмор обявява, че той и Мейсън са били против. Райт е уволнен от бандата, но остава да довърши албума и да участва в концертите като платен музикант. Иронията е, че вследствие на огромните разходи за турнето, натрупани поради отказа на Уотърс да свирят пред голяма публика, Райт е бил единственият член на групата, който е спечелил нещо от турнето.
За „Още една тухла в стената“ (част II), "Флойд" имат нужда от училищен хор и се обръщат към учителя по музика Алън Реншоу от зеленото училище в Ислингтън, близо до студиото им, по средата на учебно занятие. На хора не е разрешено да чуе останалата част от песента и след като изпяват припева, децата са разочаровани, защото искали да чуят солото на Гилмор. Припевът е презаписван 12 пъти, за да се създаде впечатлението, че хорът е от повече деца. Въпреки че училището получава сумата от хиляда паунда, няма договорно споразумение за хонорари.
"Стената" е оригинално издаден от "Колумбия Рекърдс" в САЩ и "Харвест Рекърдс’ във Великобритания, а през 1994 е преиздадена дигитално подобрена версия във Великобритания от "ЕМИ. Това е първият албум на "Пинк Флойд" от 1967 насам, чиято обложка не е направена от Сторм Торгерсън и Хипнозис.

 

По материали от "Фактор"

Вие нямате права да коментирате!