Вход

euro-disco120Повечето любители на денс музиката от 80-те разбират определенията итало и евро диско, като два термина за едно и също нещо, или пък евро денс и хай-енерджи - два термина - един стил. Е това съвсем не е така. Всяка европейска страна по онова време изграждаше свой типичен денс саунд, което естествено доведе до много различно стилово звучене неподаващо се на обединяване под един покрив. 
Естествено евро диското последва съдбата на типичното итало - бързо нарастване на популярността в продължение на няколко години последвало от почти мигновена смърт в резултат от развитието на хаус и техно звученето и хип- хопа.
Но да се върнем към началото на 9-та декада на 20 век.
Тук нещата се развиваха бурно. Европа е завладяна от ню уейв-а появил се в края на 70-те, като антитеза на пънк музиката, класическото диско умира постепенно. електронните звуци са новия олтар, на който се кланят феновете от цял свят водени естествено от италианците, които не се боят да експериментират с новия синтезаторен саунд, и да, понякога брутално да заимстват мелодии от най-горещите хитове на месеца. Разбира се другите нации не остават по-назад и всяка от тях добавя по нещо регионално към зараждащия се нов свят на електронния денс.
Понеже 1-та част обстойно  разтледахме ролята на Италия в това пробуждане, те няма да са предмет на тази статия, затова ще започнем с другия голям фактор.

 

Германия.
В края на 70-те германците се славят като най-добрите в шлагерната музика и редовно попълват с ритъм танцовите площадки на Европа. Обхватът е широк: от "Силвър Конвекшън", които се смятат за родоначалници на диското на стария континент, и "Супермакс" - със своя неподражаем стил, до такива банди, като: "Бони М", "А Ла Карт", "Чили" и "Джила" и дори и "Чингиз Хан", смятани от някои, за най-абсурдната диско група за всички времена, успява да постигне успех с някои свои записи. Естествено с появата на новите изразни средства в музиката и по-специално синтезатора, както и появата на новия полъх идващ от ботуша, продуцентите бързо подхващат нещата в свои ръце. Пример за неразривната им свързаност е известният копродуцент на "Модарн Токинг", Луис Родригез, който в началото на кариерата си е писал за "Чили". 

 Сега можем да си говорим каквото си искаме, но повратния момент идва с излизането на "Face to Face, Heart to Heart" на "Twins" през 1982-ра, песен, която не успява да пробие по чартовете, но превърнала се в класически електро химн, от който стотици автори черпят вдъхновение и звуци за своите произведения по-късно.
Германците много често и без свян имитират италианските си колеги, но добавят блясък и ултра търговски вкус на песните си в резултат на което се появява така наречения "Диско Фокс" стил, и макар че всички изглеждат все едно са еднакви, сред тях се намират няколко невероятни и оригинални парчета.
Най-успешния, оригинален, плодовит и в същото време най-мразения продукт в "Диско Фокс" ерата е разбира се "Модърн Токинг".
dieter bohlenНезависимо дали го обичате или мразите, трябва да признаете, че Дитер Болен, наистина разбира какво им трябва на хората, които искат да танцуват.
След продажбата на милиони записи и сдобиването си с 5 златни диска, "Модърн Токинг" се разпадат през 1988-ма оставяйки в наследство голяма група от свои верни фенове и може би още по-голяма, която не ги понася.
Интересен факт, който си заслужава да се спомене, че германската продукция под името евро диско надхвърля всички други подобни продукции на други държави взети заедно.
Други важни германски творци и продуценти са Сау Хюм (КБ Капс), Аксе Брейтунг, Хендрик и Хартман и разбира се неповторимия Майк Мариин, който е един от малкото европейски изпълнители успели да пробият и задържат в американския Билборд топ 100.
В началото на 90-те Германия става основен играч на вече затихналата евро и итало денс сцена вследствие на закупуването на целия каталог с итало диско на изпадналия в несъстоятелност италиански лейбъл "Дискомаджик Рекърдс" от човекът измислил понятието итало диско, Бернхард Микулски - собственик на "Зикс Рекърдс".

САЩ



bobby oСлед внезапната изненадваща и негативна реакция към диското в САЩ, нюйоркчанина Боби Орландо и идващия от Лос Анджелис Патрик Каули предефинират звука на класическото диско в нещо, което днес е известно като хай-енерджи, използвайки авангардни за времето си звуци създадени с помощта на нови похвати в синтезаторното музициране. 
Не му е тук мястото за изследване на разликите в музикалните вкусове между стария и новия свят, но в САЩ, тийнейджърите предпочитат да слушат фънк, хип-хоп и хаус, което определя малкото записи с евро диско записани и станали популярни зад океана. Един от тези изпълнители е малко известния Ник Джон, за който се знае твърде малко.
Синглите му издадени в Остин, Тексас(кой би могъл да предположи?)"Lost in a dream" и "All I want is you" и появили се в средата на 80-те, не оставят съществена следа в американските класации.
В страната с може би най-много музикални компании, само три имат някакъв принос към популяризирането на евро денса.
Това са "Рейзърмейд", "ХотТракс" и дядото на всички ремикс услуги - "Дисконет" - Ню Йоркски лейбъл основан през 1977 -ма от Майк "Капитана" Уилкинсън и просъществувала до 1990-та година.

Великобритания
SAWТук три имена казват всичко - Сток - Айткен - Утърман или САУ, с невероятния си успех от средата на 80-те до началото на 90-те, тримата се считат за най-успешното продуцентско и композиторско партньорство на всички времена, и как иначе, след като тяхно дело са над 200 топ 40 хита само на острова.
А всичко започва съвсем тривиално. На 15 януари 1984-та, скоро след срещата си с Айткен и Сток, Пит Уотърман, ги кани да му станат партньори в наскоро създадената продуцентска къща "ПУЛ" (Питър Уотърман Лимитид). Двамата изоставят бандата си и решават да съсредоточат силите си в продуцентския бизнес.
Великобритания е гладна за новия стил и успеха идва бързо.
"You Think You're a Man" на Дивайн достига до 16 място през юли, а "Whatever I Do" на Хейзъл Дийн до 4-то през същия месец. Все пак за наистина големия хит тримата трябва да чакат до март 1985-та, когато "You Spin Me Round (Like a Record)" на "Деад Ор Алайв" и Пит Бърнс достигат до номер едно едновременно на острова и няколко други държави.
През 1987-ма тримата се превръщат от авангардни ъндърграунд продуценти в масови "хитмейкъри" и така дават възможност на множество изпълнители да се възползват от "магическото докосване на САУ". Така през 1988-ма тримата стават популярни колкото(ако не и повече)музикантите изпълняващи техните песни, не и без партньорството си с независимата ливърпулска радиостанция "Сити ФМ", където имат популярно седмично шоу наречено "The Hitman", в което пускат почти само техни продукции, често месец преди да бъдат издадени.
Стилът им на работа включваш писането на песни, записа на музиката и добавяне на вокала допълнително, ги довежда до нещо наподобяващо на производствена линия наречена "Фабрика за хитове" и привлича много критики, но независимо от тях, плодотворната работа на тримата е част от евро диското, което помним и обичаме.
Други два британски феномена повлияли на евро диското и в частност на синт-попа, и които не може да пропуснем са "Пет Шоп Бойс", които са рожба на споменатия по-рано Боби Орландо, и "Ирейжър". Има доста информация написана за тези две мега дуета, затова сега няма да се спираме подробно на тях, само ще споменем, че популярността им надвишават всички останали в стила взети заедно, може би заради по-дългата им музикална кариера.
Популярността на евро диското в САЩ и Великобритания силно страда от наложеното мнение, че това е "гей музика" и като такава тя няма как да е добре приета от масите.

Канада
Ето още едно явление, което се нуждае от по-задълбочено изследване - Канада. Въпреки че има 8900 километра граница, която дори не е охранявана, и въпреки, че в съзнанието на повечето хора, САЩ и Канада са едва ли не една държава. Дървосекачите са в много по-голям унисон с Европа ставайки дума за евро, итало и друго диско. Тук въпросните жанрове са на много голяма почит дори и днес - 30 години по-късно.

Достатъчно е само да споменем "Bite The Bullet" на "Кон Кан", която и до днес е на голяма почит сред любителите на евро диското. Други култови изпълнители са всеизвестните Пиер Перпал, автор на "Pluton & Humanoids", "Roller- Dancer", "Creme souffle" и др. Алън Коельо и бандата му "Тапс" известни най-вече с песента си "My Lover Forbidden" появила се през 1983-та. (Коельо също така е и продуцент на няколко евроденс изпълнители.), Рей Виста и Майкъл Принс. Канадските лейбъли имащи вземане-даване с въпросния стил са "Булевард Рекърдс", "Канадиън Паур Лейбъл", "Ле Дискус Дирекшън" и др.

Швейцария
Почти всичко издадено в планинската държава има страхотен саунд, като се започне от Джулс и неговата "Fresh Color" и се стигне до по-малко известните "Слай Анд Хънтер" с "No More Vision", и въпреки че повечето от тези записи са написани и продуцирани от италианци, именно сплавта от швейцарци и италианци е изходна причина за уникалния звук създаден тук.
Най-успешните продуценти от страната на банкерите са Хъмфри Робъртсън и Гутзе Гасчи, които и до днес са активни със студиото си "Хиперсаунд Продъкшън".
Най-популярни швейцарски сингли са: Пол Даймънд с "Call back", "Мр. Фрики" с "Out of my mind", "Слай Анд Хънтър" с "No more vision" и Райън Далмини с "She's My love".

Холандия
Michiel van der KuyХоландците са най-известни с с любовта си към спейс-синта, или по-точно с "Лазерденс" и основателя им Мишел Ван Дер Куй, и "Рофо" и неговия мегахит ""Flashlight on a disco night", може би двете най-известни парчета в този жанр.
Холандците винаги са били разсадник на безгранична любов към итало и евро диското и не е изненада, че именно там има най-голям брой диджей, миксатори и ремиксатори.
Най-известните, освен вече споменатите са "Сауваге" с "Do you want me?" и "Диджитъл Емоушън" с "Get Up, Action", като последните дори бяха на гости в България.

 

 

 

Франция 
jean luc drionФранцузите винаги са си падали малко шовинисти, затова не е учудващо, че много малко изпълнители предпочитат да се занимават с евро диско. Все пак, независимо от техния музикален изолационизъм ще отбележим Жан Люк Дрион, който е продуцент и създател на популярните "Монте Кристо" и Магазин 60". Други не толкова популярни са Тони Алези, Ное Уилър, Руди и още няколко.

 

България
Ето че стигнахме и до нашите ширини. Тук разбира се по онуй време действаше член първи и каквото кажеше партията това се музицираше, но все пак подтикнати неволно от задаващия се либерализъм, другарите от ЦК допуснаха на собствена територия малко от евро диско полъха.
На първо място трябва да споменем близнаците от Пловдив - братя Аргирови, които някак си успяха да внесат малко българско новаторство в жанра. Не бива да забравяме и "Трик" и творението на Петко Петков "Трамвай № 5".
Най-типични евро диско композиции обаче си остават "Боса по асфалта" на Росица Кирилова и моментното избухване на Кристина Димитрова и Орлин Горанов "Плюс и Минус".

 

 

Koto1_2За едно цяло поколение меломани, израснали с "Междузвездни войни" /Star Wars/ на Джордж Лукас /George Lucas/, появата на музикален стил с научно фантастична насоченост, въобще не е изненада, Въобще това е явление е пряк резултат от настроенията, които витаят из младото поколение по това време и далеч не засяга само денс музиката, имаго и в рока, и попа, но най-ярък отпечатък като че ли остава итало диското със своя под-жанр - Спейс синта.

 

В музикално отношение Спейс диското - спейс синт, синт денс, спейс денс /можете да го срещнете и под тези определения  /, е инструментална, високо битова синтезаторна музика, изградена предимно само от инструментали, без вокал, макар че понякога може да се чуят и гласове на роботи. Мощеният бас, виртуозни синтезаторни партии, влиянието на фантастиката,
футуристичните заглавия на композицийте и космическото оформление на албумите, винаги са били частот стила.  Спейс синта, който се счита за под-жанр на итало диското се появява някъде към средата на 80-те. По това време синтезаторите вече са водещи в много стилове на популярната музика и се използват мащабно от такива изпълнители като: Вангелис/Vangelis/,  Жан Мишел Жар/Jean-Michael Jarre/, "Крафтверк" /Kraftwerk/," Арт ъф Нойс"/The Art Of Noise/.
Общо взето всичко започва през 1982 година с появата на макси сингълът на Анфрандо Майола /или по-известен като Кото /Koto/ - "Chinese Revenge".

 


LaserdanceПо това време италото вече е във вихъра си, станало е популярно из цяла Европа,  в началото спейс звуците се приемали като инструментална версия на жанра, но с появата на маса такива композиции и групи като "Лазерденс" /Laserdance/, "Сайбър Пипъл" /Cyber People/и други, се обособил като отделен жанр, макар и тясно свързан с итало денса.  "Лазерденс" / холандска група с продуцент Ерик Ван Влайт /Erik van Vliet/ са и най продаванат марка в стила, още с дебютният сиpolaris-cyber-people албум "Future Generation" от който били продадени 150 000 копия стават заедно с Кото проектите които трасират пътя и всички остонали следват в своите композиции. В началота на 90-те спейс синтът започва да губи позиции и с времето почти напълно изчезва в ерата на хауса, евро денса и техното, но в краят на 90-те, благодарение на лейбълите "Хиперсаунд Продукшънс" /Hypersound Productions/ и "АКСИС Рекърдс" /AXIS Records/, която по-късно била пре именована на "Алфа Сенчъри Рекърдс" /Alpha Centauri Records/, спейс диското преживява своят ренесанс, появяват се много нови изпълнители свирещи качествен coverdxкосмически саунд като: "Райгар"//, "Ареа 51" /Area51/, "Макрокосм"/Macrocosm/, "Дейлайт"/Dayligh/, "Минд Експандър" /MindExpander/, Ян Шипър /Jan Schipper/, Анди Романо//, Марко Рочовски /Marco Rochowski/, "Ксайн"/Xain/, "Фелин" /Fellin/, "Синтезис" /Synthesis/, "Спейс Проджект" /Space Project/ и още много други последователи на космическият денс, така че все още има ентусиасти, които мечтаят за далечни галактики и космически приключения.

 

 

 

" type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" />


" type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" />

» още видео

the-talking-headsНовата вълна или ню уейв/new wave/, това е авангардното лице на рока в края на 70-те и началото на 80-те години на миналият век, неговият спасител, това е интересно и нееднозначно явление, чието неочаквано развитие се движи по различни и непредсказуеми пътища. В началото било трудно да се каже как стилът ще повлияе за развитието на музиката и в частност на рока, но сега в ретроспекцията на изминалите  повече от 30 години от появата на жанра, може да се каже, че без ню уейв-ът рокът нямаше да е същият.
В средата на 70-те години , някъде около 1976-77 година настъпва първата криза на рока. Хард рокът, който в началото на въпросното десетилетие, бил новаторско явление, започва да губи от популярноста си и дори групи като "Диип Пърпъл" и  Лед Цепелин"  в късните си продукции не излизат от рамките на създаденият по-рано имидж и постояно се повтарят. Интересно явление било  прогресив рока, но и тук развитието минаволо в страни от усложнението на музиката и наблягало на абстрактни и символични образи, далече от реалностите.
Все по-голямо значение се отдавало на работата в студия оборудвани със сложни и скъпи апаратури, в резултат на което албумите се мислели  и записвали  почти цяла година, а това разбира се довело до криза. Рокът от музика на улицата, отразяващ настроението и светоусещането на младото поколение, се превърнал в музика за избрани харесващи сложни мелодии, в музика лишено от всякакъв протест, неискренна и загниваща. В тези условия възникнала и диско музиката, която на този етап има голям успех, но нейният конформизъм е чужд на рока и естествено не могла да го замени.
Но разбира се в това време вече възниквали някой процеси, които на първо време били незабелижими и в резултат на които през 1977 година се появил пънк рокът.  Флагман на новото течение били "Секс Пистълс" /Sex Pistols/, теsex-pistols1 засенчили по популярност всички стари групи и в резултат на това започна ли да се появяват все повече банди изповядващи стихииният протест против съществуващите обществени порядки. 
 
Типично за пънка било протестът, музиката била на второ място, крещящият вокал бил наложен върху чист и твърд ритъм, без никакви музикални украшения, никакви инструментални сола, само китари и никакви електроники, мелодията била проста и една и съща фраза се повтаряла до втръсване.
 
Разцвета на пънка бил бърз, но скоро  се проявила неговата нееднородност, много групи не правили нищо друго освен да крещят по микрофона за своето презрение към буржоазното общество, това бързо омръзнало и повечето ранни групи изчезнали, разпаднали се и "Секс Пистълс", която далеч не била най-добрата група в жанра на протеста, но успяла най-рано от всички да улови духът на времето.
 

 Пънкът потънал в  небитието, но най-интересните групи останали и повдигнали нивото си, става дума за групи като "Клаш"/The Clash/ и "Стренглърс" /The Stranglers/, като през 1977 година в албума си "Rattus Norvegicus", последните използват клавиши и сола на китари, които макар и кратки, не се вписват в пънка.
 
През 1977 година  се появила група "Джем"/The Jam/ и възродила възникналото още в средата на 60-те движение на новаторите в рока, чиито водач били музикантите на британската банда "Ху" /The Who/.
 
"Джем" добавили към тази музика елементи на пънк, в тяхната мелодична и искренна  музика могат да се открият ред черти на рока от втората половина на 60-те, но изпълнен по нов маниер.
 
police-theИ ето че възникнал ново течение , заедно със споменатите , групи като "Полис"/Police/, "Дайър Стрейтс /Dire Straits/, "Бумтаун Ратс"/Boomtown Rats/,"Скуиз" /Squeeze/, "Токинг Хедс" /Talking Heads/, "Дево" /Devo/, Елвис Костело /Elvis Costello/, са само една малка част от новата вълна. Разбира се това е доста широко понятие защото всички те имат свое музикално лице различно от останалите, но имащи доста сходни черти.
 
В музикално отношение композициите от ню уейв-а са сравнително кратки, без дълги инструментални встъпления, синтезаторни елементи и различни звукови елементи почти липсват, мелодията е типична за  рока, текстовете са конкретни и винаги разказват за някакви реални събития или показват отношение към истински случки и почти винаги са критични към съвремието, много от стиховете са иронични, пълни със сарказъм и даже трагични.
 
Третия момент характеран за жанра е силната му политизация, никога преди рок музикантите не са участвали в политическите борби, както сега.  Възникнали организации с активното очастие на много рок звезди, като: "Рок против безработицата", "Рок против расизма" та даже и  "Рок против Атомната война".  Най-активни в това отношение са група "Клаш", групата не само участва в политически мероприятия, но дори се стреми да предаде на музиката си известна политическа насоченост, като в текстовете си включва остри политически проблеми, за което е показателно и името на един от албумите - "Сандинист"* /Sandinista/. Другите групи не са толкова активни, но дори и тези с неутрални и развлекателни възгледи за музиката, като "Маднес" /Madness/, участват в антивоенни протести и внасят част от хонорарите си във фондове на организации с такава насоченост.
 
Такива били основните черти характеризиращи рок движението след 1977 година, новата вълна родила и нови имена. Но наред и с огромното количиство групи възникнали през въпросната година, трябва да отбележим и доста бендове и музиканти, започнали музикалната си кариера значително по-рано. В Англия това били ultravox"Стренглърс" и "Ултравокс" /Ultravox/, появили се през 1974 год. В САЩ - Джери Харисън /Jerry Harrison/, китарист на "Токинг Хедс" и Дейвид Робинсон /David Robinson/- по-късно барабанист на група "Карс" /Cars/. Тези музиканти не се вписвали в общата картина на рока на 70-те и били малко известни, но след появата на новата мода, течението ги издигнало на върха и могли напълно да реализират в много случай огромният си творчески потенциял.
 

Скоро станало ясно, че само с ограничените изразни средства на пънка, няма да има бъдеще и много  банди се отзовали в небитието, а други започнали да търсят нов път. През това време, докато пънк движението умирало, възникнало ново движение в електронната музика наречено "Колд уейв", неговата отличителна черта било използването на много и различни синтезатори, ритъм компютри и звукови ефекти за да предадат на музиката своеобразно студено звучене, тази музика най-добре отразява образа на обществото в което възникнала - свят на високо развита индустрия и технологии.
 
Ортодоксалните пънкари принципно не използвали клавишни, макар че някои като "Стренглърс" и "Дево" ги използвали от време на време. През 1978 "Стренглърс" експериментират с усложнение на стила си включвйки по-големи партии на синтезатор, но все още китарата имала предимство.
 
 През 1980 година дошло и времето на синтезатора, когато Гари Нюман /Gary Numan/, Хюман Лиг /Human League/, "Ултравокс" и други издигнали клавишните на първо място в рока. Безграничните технически възможности на електрониката станали притегателни за много и различни музиканти.
 
N-visage-198Много групи като "Депеш Мод" /Depeche Mode/, "Софт Сел" /Soft Cell/ и други свирят проста ритмична и танцова музика, силно повлияна от "Крафтверк" /Kraftwerk/, други се опитват значително да усложнят произведенията си. Такива са "Ултравокс" чието електронно звучене се вплита с минорен рок с елементи от късният пънк, друг пример са "Кюър" /The Cure/, при тях синтезаторите са доста по-скромни, но влиянието на пънка е значително по-голямо и вокалът има водеща роля пред музиката.
 
След изчезването на пънка няма друго течение на което да се отдало напълно да завладее рок музиката , но причините родили пънка, създали и още едно противополжно му  течение.
 
 Ню роментик /New Romantik/ стилът се появил през 1981 година. Представетелите на това направление не ги обединява музикалнотосходство.     Напротив , към ню роментика се причисляват многоadam-and-the-ants изпълнители свирещи съвсем различна музика. Групата "Адам Анд Дъ Антс" /Adam and the Ants/ е една от най-ярките от тях, те свирят своя си музика на основата на рок с ясен основен ритъм и китарни партии. Продукцията им се нарича пиратски рок.  Други бендове, като "Дюран Дюран" /Duran Duran/ и "Спандау Балет" /Spandau Ballet/ свирят рок на основата на фънка. И накрая към "романтиците" се причисляват групи наблягащи почти изцяло на електронните звуци като: "Визаж" /Visage/и "Хюман Лиг" /Human League/.
 
 В музикално отношение ню роментик групите са доста различни, обединява ги обаче нещо по-общо - жизненото им поведение и отношението към действителноста, за разлика от пънкарите обаче те не искат да я разрушат, а предпочитат бягството в измислен, красив и илюзорен свят.  Това се отразява и на поведението им на сцената и в живота. 
 

За съвременният тогава рок е характерна една тенденция: Целият музикален поток се разделя на два ръкава, едната и по-голямата част прави относително проста и възможно най-доходоносна музика, те наблягат най вече на масовоста. 
 
Но през 80-те години се наблюдават някои изменения. Става дума за широкото навлизане на реге, индииска и африканска музика в рока. През 70-те това течение било малко известно в Европа, с появата на ню уейва обаче отделни рок музиканти започнали да включват в музиката си елементи на реге. По принцип тези взаимствания били повърхностни, например "Полис" в началото изпълнявали приятни и прости поп композиции, но това от своя страна довело до интерес от страна на меломаните към западно индийската музика. Така се получила здрава свръзка между новата вълна и неевропейската музика, от това той станал по-разнообразен и интересен. Като пример ще споменем отново "Полис", чиито последни два албума са доста по-сериозни и вълнуващи в сравнение с ранните им произведения.
 
Случва се така обаче, че стремежът към опростяване има обратен ефект, защото понякога се приема като изкуствен.
 
trioКрайностите в стремежа на опростяване на музиката довела до явлението наречено "Германска нова вълна" , трудно е да се даде някаква оценка на това чудо защото в него преобладава механична и примитивна музика. Най-характерната група за стила била "Трио"/Trio/, всички помним хитът им "Da,Da,Da", който успя дори да пробие в Британските поп чартове.
 
 Но в новото вълна се наблюдава и протиивоположната тенденция, представена също така ярко, но далеч не така ясно и многочислено, към това течение се отнасят музиканти, стремящи се не да разширят границите на рок музиката, а да му предадат духовна дълбочина и да го интлектуализират. Трябва да се отбележи, че това течение не трябва да се сравнява с прогресив рока от 70-те, в новата вълна музикантите са експериментатори, създаващи оригинални и значително сложни за възприятията композиций. Голямо значение в тези стремежи се отдава на различните синтезаторни звучения и исползването на най-новите звукозаписни техники. Интересното е, че китарата която винаги е била водеща в рока вече не игра главна роля, а понякога въобще липсва.
 
В заключение ще обърнем внимание на бенда който е дал най-много в развитието на ню уейва. Това е Ню Йоркската група "Токинг Хедс". Те добиват популярност през 1977 година с появата на жанра и от този момент творчеството им става все по-интересно и интересно и може да се сравни с голяма художествена ценност. Това станало защото музикантите непрекъснато търсели нови методи на изразяване. Групата дълго сътрудничела с известният експериментатор Браян Ено /Brian Eno/ и този съюз се оказал доста плодотворен. В началото на кариерата си "Токинг Хедс" свирели обикновен рок, но дори и тогава благодарение на необичайният и интересен маниер на изпълнение, предизвиквали всеобщо внимание. Умелото използване на различни електронни инструменти придавало на продукцията им нереален, приказен и дори зловещ характер. По-късно групата  отишла дори по-далеч, като включила в композициите си африкански ритми, в резултат на което достигнали поразителен изразен ефект.
 
Музиката на "Токинг Хедс", както впрочем и на другите добри групи от ню уейва е развитие на рока като цяло и можем да бъдем уверени, че новата вълна никога няма да бъде забравена.
 
 
 

Ключови албуми на ню уйва:
 
 
 
 
Spandau Ballet - True - 1983
Ultravox - Lament – 1984
Ultravox – Quartet - 1982
Duran Duran – Seven and The Ragged Tiger - 1983
Kajagoogoo – White Feathers – 1982
Kajagoogoo – Islands – 1984
Howard Jones – Human’s Lib – 1984
Howard Jones – Dream into Action – 1985
Nik Kershaw – The Riddle – 1984
ABC – The Lexicon Of Love – 1982
Arcadia – So Red The Rose – 1985
A Flock Of Seagulls – A Flock Of Seagulls – 1982
Fiction Factory – Throw The Warped Wheel Out – 1985
Midge Ure The Gift – 1985
The Associates – Popera: The Singles – 1990

Thompson Twins – Into The Gap – 1984
Thomas Dolby – The Golden Age Of Wireless – 1982
The Fixx – Shuttered Room - 1982
The Fixx – Reach The Beach – 1983
Tears for Fears - Songs From The Big Chair
 
*"Сандинист" - Член на ляво революционно течение в Никарагуа, кръстено на политика и революционер Аугусто Сезар Сандино Калдерон  

 

 

" type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" />

» още видео 

discoballНа диско културата е трудно да бъдат посочени точните корени, но за ориентир се смята началото на 1970 година почти едновременно в САЩ и в Европа. За американското диско е характерно звученето близко до фънка и соула , за европейското тясната връзка с традиционната естрада и тенденциите в поп музиката.През 70-те имало и няколко под стилове като: диско фюжън и мюнхенско диско, а през 80-те с развитието на електронните инструменти се появили - евро диско, итало диско, и хай-енерджи.Още в началото на 70-те започнали да се появяват първите композиции, които можем да отнесем към жанра. В САЩ за първите диско хитове се считат излязлезлете през 1974 година "Rock The Boat" на "Хюз Корпорейшън"/The Hues Corporation/, която става и хит номер едно на годината, "Rock You Baby" на Джордж Макри /George McCrae/ и "Love’s Theme" на "Лав Ънлимитед Орчестра" /The Love Unlimited Orchestra/, достигнала до първо място в хитпарада на САЩ и до 10-то във Великобритания.В Европа една от първите диско композиции е "J’attendrai" на Далида/Dalida/ през 1975 година, но чак с появата на германската група "Силвер Конвеншън" /Silver Convention/ диското започнало победоносното си шевствие по европейските дансинги.
 
 Silver_conventionboneymDschinghis_KhanAmanda_Learnewton_family  
Сред многото диско групи имало както и интересни продуцентски проекти зад които стоели известни композитори и водещи звукозаписни студия, така и спонтанно създадени от никому неизвестни ученически ансамбли. към първите можем да отбележим такива звезди като: "Бони ЕМ" /Boney M/, "А Ла Карт" /A la carte/ и "Чингиз Хан" /Dschinghis Khan/, а сред вторите: "Иръпшън" /Eruption - които гостуваха в България в началото на 80-те и имах удоволствитето да гледам на живо в Пловдив/, Аманда Лиър /Amanda Lear/, "Пусикет" /Pussycat/ и унгарците "Неотон Фемъли" /Neoton Familia/, които също са гостували на българска сцена.

В музикално отношение диското е танцувален ритъм с около 120 до 140 удара в минута и весели мелодии, често силно оркестрирани За едни от първи представители на donna_summerдиско ерата се смятат още "Би Джиис/ Bee Gees/, Дона Съмър /Donna Summer/, "Джаксън Файв" /The Jackson 5/. Първия диско клуб е Peppermint Lounge в Париж, който отваря врати още през 50-те години, а първият диско клуб в САЩ е "Whiskey-A-Go-Go" на Сънсет Булевард в Холивуд. През 60-те дискотоjackson-5 още не се е появило съвсем, но кубински танцьори танцуват вид салса и суинг, което може да се счита за начало на диско субкултурата. През 1968 г. се появява вид електронна музика със синтезатори и така постепенно са ражда диско музиката. Получава се интересен вид продължителен бийт, който позволява навлизането от една песен в друга без да се спира музиката. В средата на 70-те години диско вълната е в разгара си, а диско клубове се отварят и затварят в почти всеки град. Един от най-известните диско клубове изобщо в историята на диско културата е Studio 54 в Ню Йорк. В последствие се създава и филм, посветен на този клуб и на онова време. През 1978 г. Джон Траволта и филмът с негово участие "Saturday night Fever" карат диско сцената направо да експлодира, "Би Джиис" стават новите диско икони и целият саундтрак се превръща в класика. 
SaturdayNightFeverИзведнъж всички искат да свирят диско, дори рок и поп идоли като: "Кис" /Kiss/ с ""I was made for lovin' you", Шер /Cher/ с "Take Me Home", Род Стюърд /Rod Stewart/ с "Da Ya Think I'm Sexy?" и дори "Ролинг Стоунс" /Rolling Stones/ с "Miss You", дори първият хит на рок легендата Браян Адамс /Brian Adams/ "Let Me Take You Dancing" е с подчартано диско звучене и достига до 5-то място в хит парадите.Светът полудява по този нов вид музика! 1978 е годината, в която диското е в своя пик, Ню Йорк обявява Национална Диско седмица през месец юни. 
Телевизията също не може да избяга от диско лудостта. Появяват се различни шоу програми като Dance Fever, the Gong Show, Soul Train и Star Search.Studio-54 Това обаче кара хората да останат по домовете си и да останат с погрешно впечатление за диското, наблюдавайки състезателната му, а не неговата социална страна. Постепенно с течение на годините диско клубовете биват затваряни, а самата музика се трансформира от появата на нови субкултурни направления. Така или иначе обаче времето е единственият съдник, който показва, че диското не е изчезнало – напротив то преживява един нов период на модификация, който в никакъв случай не е за подценяване. 
Диско облеклото и аксесоарите са изключително интересен акцент от цялата диско история. Диско модата е цяла епоха, която не е за подминаване. И тя се подразделя на няколко етапа. През 70-те диско модата напомня на хипи културата от 60-те години. Дънките са разкъсани, носят се туники, видът е замечтан. Полиестерът идва на мода и затова повечето дамски и мъжки дрехи се произвеждат именно от него. През средата на 70-те диско модата изисква стесняване на дрехите, а дължината на дрехите са удължава - носят се както мини поли, така и миди и макси. И трите дължини по онова време се радват на еднаква популярност. Обувките с дебела платформа стават еднакво модерни както за жените, така и за мъжете. Мъжките вратовръзки стават по-широки и по-цветни, така изглеждат и яките на ризите, както и реверите на саката. Копринените блузи напомнят на начина на обличане през 17 век. 
ChicВ края на 70-те години настъпва драстична промяна. С мощното навлизане на диско културата, започва и промяна в облеклото. А именно неговият диско вид – дрехите са допълнени с ефекти диско елементи. Мъжете започват да носят костюми в три части с широки ревери, разкроени в долната част панталони и къси жилетки. Какво става през 80-те години? Черното кожено яко е най-култовият елемент от диско облеклото. То е с много джобове, ципове и най-вече 



то е късо. В някои случаи то е обсипано с множество аксесоари като капси, значки, шалчета. Панталоните са тип цигара, а полите са прави. Много популярна става и високата талия. Особено важен елемент от облеклото е клинът, който оптически издължава краката. За косата правилото е следното - колкото по-бухнала и голяма, толкова по-диско. Това е правило номер едно както за жените, така и за мъжете. Аксесоарите са много иflashdance изключително цветни. Дълги висящи обеци, аксесоари за коса, многоцветни гривни, едри колани – всички тези и още много други акценти са част от културата на диско модата. 
Много известни изпълнители от средата на 70-те, освен споменатите са "Шик" /Chic/, Глория Гейнър /Gloria Gaynor/, Диана Рос /Diana Ross/, "Вилидж Пипъл" / the Village People/, "Кей Си Анд Дъ Съншайн Бенд /KC and The Sunshine Band/, "АББА /Abba/, и Бари Уайт /Barry White/. И докато те обират лъвския пай от сцената, продуцентите зад нея играят огромна роля за техния успех. Продуцентите често пишат текстовете и създават нови звуци и техники, които са част от цялата диско визия. Филми като "Треска в събота вечер" /Saturday Night Fever/, "Слава богу, че е петък" /Thank God It's Friday/ и "Флашданс" /Flashdance/ допринасят за още по-голямата популярност на диско културата. 
В края на 70-те години в големи американски градове се появяват клубни диско сцени в близост до дискотеки и нощни клубове, където DJ-и пускат диско хитове за танцуващите. DJ-ите пускат дълги компилации от хитове, за да могат да накарат танцуващите да останат цяла нощ. Някои от по-престижните клубове имали светлинно оборудване, което трептяло в ритъма на музиката. В по-големите градове имало танцови училища и инструктори, които обучавали желаещите как да танцуват популярните за онова време "touch dancing", "the hustle" и "the cha cha”. Съществувала диско клубна мода, която редовните посетители следвали. В цял свят диско танците са известни като вид танцувална форма. През годините тя се стандартизира и сега е класифицирана като Freestyle Dance. Още през 70-те диското се смята за такова заради неговата оригиналност и създаването на нови и вълнуващи движения. Много състезания и шампионати се състоят по целия свят, където диско танцьорите се състезават за награди. Като спорт диско танцьорите 
могат да се състезават професионално и да правят кариера по целия свят. 
p.hernandezРазбира се не всички са очаровани от новият саунд, появяват се мнения, че диското е "One hit wonders" или в свободен превод "чудо за един ден", имайки се впредвид много изпълнители известни само с един единствен хит като: Патрик Ернандес /Patrick Hernandez/ с "Born to be alive", Пени МакЛиънс /Penny
Alicia_Bridges McLean's/ с "Lady bump", "I love the nightlife" на Алисия Бриджис /Alicia Bridges/ и Анита Уардс /Anita Ward's/ с "Ring my bell", но трябва да се отчете, че всъщност музикалният бизнес винаги е работил по този начин с цел бързи печалби, така че това съвсем не важи само за диско музиката. Ставайки дума за противниците на жанра не можем да не споменем и за едно събитие, което според някой бележи началото на края на класическото диско. "Disco Demolition Night" се провела на 12 юли 1979 година в Чикаго по време на беизболният мач между "Чикаго Уайт Сокс" и "Детройт Тайгърс" и е организирана и проведена от чикагският ди-джей Стив Дал, уволнен от радиостанция "WDAI" за отказ да промотира диско музика. В кулминацията на събитието ди-джеят нахлува на терена с мегафон крещящ известната реплика, станала мото на анти диско движението, "Disco Sucks", последван от тълпата и ритуално изгаря записи на диско музика.

                           DiscoSucksDisco_Demolition



Днес диско културата продължава да живее. Завръщането на диското е повече от осезателно. Факт е любимата диско мода, която продължава да се радва на особено голям интерес от страна не само на младите. Факт са множеството ретро-диско вечери в повечето клубове. Факт са поздравителните блокове на много от радиата, където звучат култови ретро диско хитове, поръчани от слушателите. Изобщо диското е култура, която е и ще продължава да бъде модерна и в 
бъдеще. С течение на годините субкултурните направления се роят една след друга, но времето показва, че някои от тях изчезват, а други остават. Диското е от вторите. То не само, че не изчезва, но то продължава своя път, трансформирано спрямо новата реалност

" type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" />
" type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="194">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" />

В статията са използвани материали публикувани в http://www.fashion-lifestyle.net от  Кристина Пайташева

 

dieter-bohlenДиско музиката на 80-те не може да мине без евро диското, след господството на класическото диско и итало денса светът е въодушевен от евро диското - едновременно ритмично и сантиментално направление в танцовата музика, американските и италиянски звуци отстъпват място на хитове от Германия и Англия / продуцентите Сток, Айткен и Уотърман / 

 

Под термина евро диско /eurodisco/ разбираме синтезаторна танцова музика, създавана и записвана главно от германски продуценти, лейбъли и изпълнители. 

Първата среща на световната и  българската публика със стилът може да се счита излизането по дискотеките през 1984 година на сингъла на Modern Talking   "You're My Heart, You're My Soul", който превзе моментално танцовите площадки.

 
italodiscoТерминът "ИТАЛО ДИСКО" се отнася за целия жанр танцова музика, която еволюира мистериозно и много бързо през ранните 80 години в Италия и в други части на Европа.
Итало диско-то беше и все още се счита за доста футуристична и спейс музика по отношение на масивните ефекти създадени с помоща на първото поколение синтезатори, дръм машини и вокодери.
Сега почти 30 години по-късно итало диското се възражда отново, благодарение на ди джей от всички краища на света, ремиксиращи класическите парчета от онова време или записващи съвсем нови, звучащи така, както през 1982 г.
 

 ИСТОРИЯ НА ИТАЛО ДИСКО-то ИЛИ ОТ КЪДЕ ЗАПОЧНА ВСИЧКО

moroder

1975-1977
Живеещия във Вал Гардена, Италия, Г-н Джорджо Мородер започва да експериментира с най-новата играчка в музикалния свят: електронния синтезатор.
Той създава луупове и синт хукита исползвайки основно обурудване на "Moog" и "Korg".
През 1976 година започва и кариерата на Джон Карпентър, като режисьор и композитор на електронна музика с прекомерна употреба на дръм машини.
Именно саундтрака към филма му " Assault On Precinct 13 " отвори очите на много млади италианци, осъзнавайки новите възможности на съвременните по оноваit`sa war време инструменти.
По същото време италианската група "Гоблин" записва всички саундтраци към хорър филмите на Дарио Ардженто, като по този начин силно повлиява върху ранните итало диско артисти.
Рейтинга на "Гоблин" и Ардженто-стила предизвиква много други италиански филмови режисьори да използват електронна музика в своите филми на ужасите - така започва нова ера в музиката.
Накрая тези диаболични звуци ще се слеят с набралото вече скорост диско и ще се роди итало диското, но нека не избързваме.

1977-1978
" From Here To Eternity " в превод "От тук към безсмъртието" сякаш предрича това, което предстои да се случи, е първия дългосвирещ албум издаден от Джорджио Мородер,превърнал се в невероятен успех иden променил завинаги електронната музика.
По-малко от година по-късно той издава "Chase", която се явява най-големият му хит и окончателно се затвърждава като лидер в електронното звучене.
Почти по същото време друг италиански продуцент, родения във Франция - Жан Марк Черон издавайки серия от албуми ,по-известните от които са:"Supernature" и "Love In C Minor", става втория повлиял най-много върху звученето на итало диското.
Скоро след Мородер и Черон,"Лукретия и Би Азото 14008" издават албума "Dance Skinsation LP" за да помогнат за летящия старт на "Vedette Records label" лидер в Италия по продуцирани и издаване на диско музика.
През 1978г. "Ла Бионда" издават песента си " One For You, One For Me ", която мнозина считат за първата итало диско песен.

1978-1981
В края на 1978 г. френския изспълнител Бернард Февр с артистичния псевдоним "Бляк Девил" пуска на пазара "Disco Club LP", която е смятана за едно от най-добрите електронни произведения в края на 70-те,невероятните звуци изпълнявани на живо в този албум го правят актуален и в днешно време.
През 1980 г. на бял свят се появяват "Disco Fizz" на Азото и " The Hills Of Katmandu " на "Тантрас" отличаващи се от традиционното диско с по-бърз ритъм на барабаните с помоща на дръм машини.



В същото време новосформираната "Discomagic Records" записва песните на Силви Фостър " Love Dawn " и "charron If You Are Master ", а Делануа записва невероятния хит " Flood ",тези произведения се смятат от специалистите за първите истински итало диско парчета.
През съшата година започва дългата си кариера и Кано с невероятните си песни "It`s a war", " I'm Ready " и " Holly Dolly ", а пък "Ла Бионда" затвърждава позицията си на флагман на итало звученето с хита си " I Wanna Be Your Lover ".

1982
Най влиятелните звукозаписни студиа на итало диско сцената са "Discomagic Records" и "Il Discotto Productions", както и някой техни суб лейбъли, всеки отличаващ се със собствен стил и звучене.
За "Il Discotto Productions" творят изпълнители, като "ЙО Йо" с шедьовара си " Mind Games ", уникална сплав от R&B, електро и диско, Гари лоу издава " You Are A Danger ", в която майсторски са преплетениeddy синтезатор и класическо пиано.
От друга страна "Discomagic" са в началото на дълъг каталог от записи. първите точни попадения са:" How Many Fill " на Делануа, " The Garden " и " Robot Is Systematic " на "Лектрик Уоркърс", както и " Hookey " на Силви Фостър.
"LL Discotto Productions" записва мега хита " Tequila " на Бо Босс, а песента на"Кеприкорн" " I Need Love " се счита за едно от най-добрите постижения в електро денса." Plastic Doll " на Дарма се превръща в култова класика.
"Zanza Records , Klein & MBO" дебютират с "Пинк Проджект" и песента им " Disco Project " версия на " Another Brick In The Wall " на "Пинк Флойд", която става една от най големите хитове по европейските чартове.През същата година "Zanza Records" пуска и парчето " Droid " на Мито, Кото, който ще се превърне в един най-известните итало диско изСпълнители, прави своя дебют с "Chinese Revenge ", излиза на пазара и Хай-енерджи хита "Starknight" на Доменико Ричини или както е по-известен Боб Салтон.
Амин Пек записва " Coda ", а "Дъ Туинс" дебютират с" Face To Face - Heart To Heart", но може би най-голямото постижение на итало диското през 82-ра си остава "Bad Passion" на "Стиил Минд".
разбира се не можем да подминем и появат на песни като "Rap-O-Hush " на Марцио Дансе, " Life With You " на Експензивс , проект на Франко Раго и Джорджо Фарина, а също така и " Batida " на Кариокас.
характерното е използването на мъжки, женски и робот вокали на куп, характеризиращо и бъдещето на денс музиката.

1983
Според много специалисти това е най-добрата година за итало диското, толкова много хитове, толкова много спомени.

Звукозаписната къща "M-r Disco Organization" (суб лейбъл на "Full Time Records" ) издава " Spacer Woman " на Чарли, която се превръща в класика и най-добрата им песен."The House Of Music" също издава няколко вълни със шедьоври,първо " BWH" пуска двойния винил " Stop " / " Livin' Up ",която се счита от някои за най-добрата итало продукция за всички времена,следвъщия релииз със заглавие: " A Dog In The Night " на Мистър Мастер става друг голям хит,третата перфектна песен издадена от "The House Of Music"е " Cybernetic Love" на Каско.
"Il Discotto Productions" пуска парчето на "Докторс Кат": " Feel The Drive " и първия релииз на Бранд Имидж:
azo" Are You Loving? ",Газневада издава " IC Love Affair " а Ноия " Stranger In A Strange Land " ,две парчета превърнали се веднага в класики.
За " Discomagic" 1983 година е година на много успехи, като изключим провала на " I'm Hungry " на Стопп, Самоа Парк дебютира с итало версията на " Tubular Bells " на Майк Олдфилд, Раян Парис създава
веселяшката " Dolce Vita ", която веднага покори европейските класаций, Томи Боу с "Dance Tonight" и " Diamond In The Night " на Фелли са двете големи произведения на " Discomagic" за тази година а най големия им успех е " Orient Express " на Уиш Кей. Гари Лоу продължава да се утвърждава като лидер с парчето си " I Want You ", Газебо превзема чартовете с " Masterpiece ", " I Like Chopin ", и " Lunatic"



" American Disco Records" пуска " Penguin's Invasion " на Скоч и " Happy Children " на Патрик Лаян , влезли веднага по върховете на чартовете, от същия лейбъл излизат и топ парчета, като: " Cha Cha Cha " на Финзи Контини, " Hey DJ (Give Me A Lot Of Music) " на Б.Роуз.Камарос Ганг издава " Fuerza Major " и " Ali Shuffle ", Кано пък прави голямото си завръщане с:" Another Life ".Аматьорския издател "Danse Records label" прави големия си удар с: " Come ..r " на Пайнепълс и Дъглас Рууп, една от най- любимите итало продукции,"Memory Records" изригва по дискотеките водени от "Хипносис" с "Pulstar" и "Oxygene" и " Happy Song " на "Бейбис Ганг", но най добрия релииз е " Don't Stop Lovin " на Джей Ди Джабер, " Incantations " на "Ганг" е друг голям хит издаден от " Discomagic". " Suicidal " и " Anxiety " от Амин Пек стават две от най-слушаните песни на 1983 година.
Другите големи хитове на тази година са: " Young Man " на Найт Лайт, " Communicate " на Кирлиан Камера, " Voice (In The Night) " на Мартинели, " Hypnotic Tango " на Май Майн и " Magical Body " на "Лос Анджелис Ти Еф", Ден Хароу Излиза на сцената с: " To Meet Me " и " A Taste Of Love ", две невероятни песни, в края на 1983 вече става ясно, че итало диско-то е най успешния жанр в музикалната история на Италия, Много звукозаписни студия, големи и малки , непрекъснато
издават хит след хит. Някой от по-големите Лейбъли се насочват към Германия и Холандия и останалатаgaze част от Европа (с изключение на Англия) с цел сътрудничество с най-голямия продуцент и издател в Германия и Европа "ZYX Music".Всъшност "ZYX Music" става и кръстник на жанра, когато техните ди джей реализират 2 кратки микса озаглавени: "Italo Boot Mix Volume 1" и включващи само
италиански изпълнители, скоро след пускането им на пазара и огромният им успех, всички започват да го наричат итало диско

1984
годината започва с "Фокевулф190" и песните им: "Gitano" и " Body Heat ", топ продукцията на 1984 става " The Years (Go By) " на Фред Вентура, песента е включена в "Italo Boot Mix" -те, което я прави голям хит в Германия, "Интернещънъл Мюзик Систъм" издава " Dancing Therapy ". "Memory Records" е начело вhot листата с Кен Лазсло с "Hey,Hey Guy" и "Tonight" и "Сайбър Пипъл" с " Void Vision " и " Polaris ", "The Peecker Melody label" вади три огромни хита: " Your Fun "на Модем , " Driving " на Сенситив , и " Running Straight " на Амин Пек."I Wish" на Болеро става голям хит из цяла Европа.
Един от най- големите хитове обаче е на Лаура Бранигън "Self control" както и ремиксът и на "RAF"
и двети версии превземат класацийте в Европа и дори се стига до до там, че често са на 1-ва и 2-ра позиция.
Итало диското вече е пълен господар на музикалната сцена, почти 100 процента от винилите заливащи Европа и по-специално Германия и Холандия съдържат новия жанр."Скоч" правят големия си удър с " Disco Band " песен превърнала се може би в най-големия успех на итало денса. Мико Мишън пуска две парчета, които незабавно влизат в историята: "The World Is You" и "How Old Are You?"

1985
по това време изведнъж почва да се усеща голяма наситеност на пазара на итало диско-то, през 1984 и 1985keit излизат около 5000 заглавия от почти всички съществуващи лейбъли.няколко неща обясняват тази огромна продукция:
1.Създаването на итало песен е много лесно,евтино и модерно, по специално за ди джей-то от това време.
2.Много от най-големите продуценти създават свой суб-лейбъли, които издават 100 процента итало денс за много кратък период от време, използвайки псевдоними за вече известни имена като: Кен Лазло, Роуз, Фред Вентура, Еди Хънтингтън, Ден Хароу, Джо Йелоу и др, например песента "Spanis Run" на Джако е всъшност на Кен Лазло.

1986

Итало диско-то вече е прекрачило върха и започва да се спуска надолу, хай енерджито и евроденса създадени в Германия, начело с изпълнители като "Модърн Токинг", "Бад Бойс Блу", Си Си Кетч и "СаЙлънт Сиркъл" превземат топ чартовете, въпреки това итало диското още не Е мъртво. 1986 е годината в която най-накрая жанра се докосна до Америка,това се случи с помоща на вече станалите хитове в Европаkot "Boom Boom Boom (Let's Go Back To My Room)" на Пол Лекакис и "Tarzan Boy" на Балтимора, която излезе през 1985 г., но стана популярна на следващата година.
Всъшност това е годината на Лии Мерооу с "Mr.Fantasy" една невероятна продукция смесица от евро диско и итало и показала на света накъде ще еволюира стила и дуета "Радиорама", имащи свой собствен лейбъл, и автори на големия хит "Aliens" излязъл в края на годината.
В края на 1986 и в по-следващите години Алън Бари, Алеф, "Алфатаун", както и много други започват да експериментират с по-бърз BPM, от 120 до 130 и 140 и нагоре, докато стила се избистри и се стигне до групи като "Старлайт" и песента им "To The Beat", която е една от първите продукций в стил хаус и техно.
В заключение искам да уточня, че настоящата статия, далеч на претендира за пълна изчерпателност относно феномена итало диско, съществуват още много
изпълнители като: Кей Би Капс, Лиан Рос, Савидж, Ад Визер, Патрик Каули, "Лондон Бойс" и много, много други, които са прехода и свързващото звено между итало денса и евродиското, но това още един път доказва, че итало жанра е в основата дори на съвременната клубна музика и дискотечни хитове.