то е късо. В някои случаи то е обсипано с множество аксесоари като капси, значки, шалчета. Панталоните са тип цигара, а полите са прави. Много популярна става и високата талия. Особено важен елемент от облеклото е клинът, който оптически издължава краката. За косата правилото е следното - колкото по-бухнала и голяма, толкова по-диско. Това е правило номер едно както за жените, така и за мъжете. Аксесоарите са много иflashdance изключително цветни. Дълги висящи обеци, аксесоари за коса, многоцветни гривни, едри колани – всички тези и още много други акценти са част от културата на диско модата. 
Много известни изпълнители от средата на 70-те, освен споменатите са "Шик" /Chic/, Глория Гейнър /Gloria Gaynor/, Диана Рос /Diana Ross/, "Вилидж Пипъл" / the Village People/, "Кей Си Анд Дъ Съншайн Бенд /KC and The Sunshine Band/, "АББА /Abba/, и Бари Уайт /Barry White/. И докато те обират лъвския пай от сцената, продуцентите зад нея играят огромна роля за техния успех. Продуцентите често пишат текстовете и създават нови звуци и техники, които са част от цялата диско визия. Филми като "Треска в събота вечер" /Saturday Night Fever/, "Слава богу, че е петък" /Thank God It's Friday/ и "Флашданс" /Flashdance/ допринасят за още по-голямата популярност на диско културата. 
В края на 70-те години в големи американски градове се появяват клубни диско сцени в близост до дискотеки и нощни клубове, където DJ-и пускат диско хитове за танцуващите. DJ-ите пускат дълги компилации от хитове, за да могат да накарат танцуващите да останат цяла нощ. Някои от по-престижните клубове имали светлинно оборудване, което трептяло в ритъма на музиката. В по-големите градове имало танцови училища и инструктори, които обучавали желаещите как да танцуват популярните за онова време "touch dancing", "the hustle" и "the cha cha”. Съществувала диско клубна мода, която редовните посетители следвали. В цял свят диско танците са известни като вид танцувална форма. През годините тя се стандартизира и сега е класифицирана като Freestyle Dance. Още през 70-те диското се смята за такова заради неговата оригиналност и създаването на нови и вълнуващи движения. Много състезания и шампионати се състоят по целия свят, където диско танцьорите се състезават за награди. Като спорт диско танцьорите 
могат да се състезават професионално и да правят кариера по целия свят. 
p.hernandezРазбира се не всички са очаровани от новият саунд, появяват се мнения, че диското е "One hit wonders" или в свободен превод "чудо за един ден", имайки се впредвид много изпълнители известни само с един единствен хит като: Патрик Ернандес /Patrick Hernandez/ с "Born to be alive", Пени МакЛиънс /PennyAlicia_Bridges McLean's/ с "Lady bump", "I love the nightlife" на Алисия Бриджис /Alicia Bridges/ и Анита Уардс /Anita Ward's/ с "Ring my bell", но трябва да се отчете, че всъщност музикалният бизнес винаги е работил по този начин с цел бързи печалби, така че това съвсем не важи само за диско музиката. Ставайки дума за противниците на жанра не можем да не споменем и за едно събитие, което според някой бележи началото на края на класическото диско. "Disco Demolition Night" се провела на 12 юли 1979 година в Чикаго по време на беизболният мач между "Чикаго Уайт Сокс" и "Детройт Тайгърс" и е организирана и проведена от чикагският ди-джей Стив Дал, уволнен от радиостанция "WDAI" за отказ да промотира диско музика. В кулминацията на събитието ди-джеят нахлува на терена с мегафон крещящ известната реплика, станала мото на анти диско движението, "Disco Sucks", последван от тълпата и ритуално изгаря записи на диско музика.

                           DiscoSucksDisco_Demolition
Днес диско културата продължава да живее. Завръщането на диското е повече от осезателно. Факт е любимата диско мода, която продължава да се радва на особено голям интерес от страна не само на младите. Факт са множеството ретро-диско вечери в повечето клубове. Факт са поздравителните блокове на много от радиата, където звучат култови ретро диско хитове, поръчани от слушателите. Изобщо диското е култура, която е и ще продължава да бъде модерна и в 
бъдеще. С течение на годините субкултурните направления се роят една след друга, но времето показва, че някои от тях изчезват, а други остават. Диското е от вторите. То не само, че не изчезва, но то продължава своя път, трансформирано спрямо новата реалност

" type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" />
" type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="194">" /> " type="application/x-shockwave-flash" width="240" height="195">" />

В статията са използвани материали публикувани в http://www.fashion-lifestyle.net от  Кристина Пайташева

НачалоПредишна123СледващаКрай

Вие нямате права да коментирате!