За съвременният тогава рок е характерна една тенденция: Целият музикален поток се разделя на два ръкава, едната и по-голямата част прави относително проста и възможно най-доходоносна музика, те наблягат най вече на масовоста. 
 
Но през 80-те години се наблюдават някои изменения. Става дума за широкото навлизане на реге, индииска и африканска музика в рока. През 70-те това течение било малко известно в Европа, с появата на ню уейва обаче отделни рок музиканти започнали да включват в музиката си елементи на реге. По принцип тези взаимствания били повърхностни, например "Полис" в началото изпълнявали приятни и прости поп композиции, но това от своя страна довело до интерес от страна на меломаните към западно индийската музика. Така се получила здрава свръзка между новата вълна и неевропейската музика, от това той станал по-разнообразен и интересен. Като пример ще споменем отново "Полис", чиито последни два албума са доста по-сериозни и вълнуващи в сравнение с ранните им произведения.
 
Случва се така обаче, че стремежът към опростяване има обратен ефект, защото понякога се приема като изкуствен.
 
trioКрайностите в стремежа на опростяване на музиката довела до явлението наречено "Германска нова вълна" , трудно е да се даде някаква оценка на това чудо защото в него преобладава механична и примитивна музика. Най-характерната група за стила била "Трио"/Trio/, всички помним хитът им "Da,Da,Da", който успя дори да пробие в Британските поп чартове.
 
 Но в новото вълна се наблюдава и протиивоположната тенденция, представена също така ярко, но далеч не така ясно и многочислено, към това течение се отнасят музиканти, стремящи се не да разширят границите на рок музиката, а да му предадат духовна дълбочина и да го интлектуализират. Трябва да се отбележи, че това течение не трябва да се сравнява с прогресив рока от 70-те, в новата вълна музикантите са експериментатори, създаващи оригинални и значително сложни за възприятията композиций. Голямо значение в тези стремежи се отдава на различните синтезаторни звучения и исползването на най-новите звукозаписни техники. Интересното е, че китарата която винаги е била водеща в рока вече не игра главна роля, а понякога въобще липсва.
 
В заключение ще обърнем внимание на бенда който е дал най-много в развитието на ню уейва. Това е Ню Йоркската група "Токинг Хедс". Те добиват популярност през 1977 година с появата на жанра и от този момент творчеството им става все по-интересно и интересно и може да се сравни с голяма художествена ценност. Това станало защото музикантите непрекъснато търсели нови методи на изразяване. Групата дълго сътрудничела с известният експериментатор Браян Ено /Brian Eno/ и този съюз се оказал доста плодотворен. В началото на кариерата си "Токинг Хедс" свирели обикновен рок, но дори и тогава благодарение на необичайният и интересен маниер на изпълнение, предизвиквали всеобщо внимание. Умелото използване на различни електронни инструменти придавало на продукцията им нереален, приказен и дори зловещ характер. По-късно групата  отишла дори по-далеч, като включила в композициите си африкански ритми, в резултат на което достигнали поразителен изразен ефект.
 
Музиката на "Токинг Хедс", както впрочем и на другите добри групи от ню уейва е развитие на рока като цяло и можем да бъдем уверени, че новата вълна никога няма да бъде забравена.
 
 
 

Вие нямате права да коментирате!